Експериментът Филаделфия – първата научна телепортация в нашия свят

Първият пробив във времепространството

Първата научна телепортация е била възможна благодарение на разработките на двама учени – Алберт Айнщайн и роденият в Хърватия Никола Тесла. Под тяхно ръководство на 22 юли 1943 г. се провежда секретен военен експеримент, който цели да направи невидим за радарите военния кораб „Елдридж” посредством силно електромагнитно поле.
Военни от САЩ тестват този „генератор на невидимостта” в акваторията на пристанището във Филаделфия.
Екпериментът е бил наблюдаван и от борда на военния кораб „Андрю Фюръсет”. На него по това време е служил матросът Карлос Мигел Аленде, който през 50-те години пръв проговаря за „Експеримента Филаделфия” и само неговите свидетелски показания хвърлят светлина върху първата научна телепортация, направена от човечеството. (Между другото, любителите на конспирацията обичат да разказват и за двама братя – матроси на „Елдридж”, които в момента на телепортацията скачат от борда на кораба и се озовават в 1983 г- – 40 години по-късно от времето си. В интернет дори има публикувани интервюта с тях, които обаче не са научно доказани).

 „Експериментът Филаделфия”

Целта на „Експеримента Филаделфия” е била чисто военна – да направи бойния кораб „Елдридж” невидим за радарите. Научният опит обаче излиза извън границите на очакваното и плавателният съд изчезва от времето и пространството, което шокира военни и учени.
Огромният кораб изчезнал от водите на Филаделфия, появил се двадесет минути по-късно в Норфолк на 375 мили от там и неизвестно как се озовал отново във Филаделфия – четиричасово пътешествие, което нормално би отнело минимум два дни.
Когато се озовал обратно във Филаделфия, корабът бил обвит в зелена фосфоресцираща субстанция и екипажът му се чувствал недобре физически и психически. Свидетели твърдят, че някои от моряците били „сраснали” с палубата на кораба, а други били буквално изпържени. Явно при пробива във времето и пространството телата се разпадат на атоми и после се събират пак, но учените не са имали контрол върху този сбор. Така човешки тела са били образно взидани в стените на кораба. Оцелелите моряци били с трайни психични травми – почти всички проявили признаци на лудост и не оздравели до края на живота си.

Засекретяването на „Проекта Филаделфия” създава мистерия

Пристанището в Норфолк

С това се слага край на първия СТЕЛТ-проект, тъй като никой не е очаквал, че корабът ще се телепортира и че екипажът му ще пострада толкова сериозно. Години след края “Експеримента Филаделфия” с моряците и офицерите от “Елдридж” ставали странни неща. Някои от тях “замръзвали” за различни периоди и изпадали от реалния ход на времето, а други направо се разтваряли във въздуха и изчезвали завинаги. В същата 1943 г. Никола Тесла внезапно почива, затова военните лесно засекретяват целия му архив. Смъртта му също е обвита в мистерия, като известен е само фактът, че приживе, по време на опита ученият е бил против на борда на „Елдридж” да има екипаж.
Така през 1943 г. посредством мощни електрически генератори човечеството осъществява първата научна телепортация, макар и с не напълно очакван резултат.
Може да се очаква, че 60 години по-късно технологиите са много по-развити и телепортацията е по-лесно осъществима и контролируема, но военните не дават гласност по тези експерименти. В интернет могат да се прочетат много материали, посветени на тунелите във времето, но зад всички тях не стоят научни доказателства.

Мистерията "Бегликташ"

Какво знаем за мегалитното съоръжение "Бегликташ"? Според археолозите Бегликташ или Беглик Таш е тракийско мегалитно светилище, разположено на Българското Черноморие. Светилището е разкрито през 2003 година.
 В близост до руините на древния град Ранули, в околностите на резерват Ропотамо, по хребета на Маслен нос, на около 210 метра н.в. и на 3 км от Приморско се намира светилището на Ранули — кръг от огромни камъни, разположени върху скалиста повърхност, в средата на поляна. Древните са обожествявали местността, принасяли са дарове и я превръщат в своеобразен храм. В течение на времето се изграждат жилища за обслужващите храма (жреците), като върху голата дотогава скала започват да пренасят огромни камъни от околността.
 По начина на подреждане се образува календар-часовник-обсерватория, което според учените е изпълнявало следните функции:

• Храм — много добре са запазени изсеченият в скалата жертвеник, състоящ се от две вани със свързващи ги улеи, главният олтар (огромен камък стъпил върху три точки), както и каменният трон, на който е седял владетелят или главният жрец. Интересното е, че в жертвеника не са намерени никакви животински следи, а единствено растителни, което навява на мисълта, че в жертва са се принасяли единствено растения — грозде, смокини, маслини и др.

• Календар — върху скалната повърхност има издълбани дупки, като в моментите на слънцестоене и равноденствие между подредените камъни преминават слънчевите лъчи огряващи тези точки.

• Часовник — подредбата на камъните е такава, че слънчевата сянка падаща от главния олтар (огромен специфично извит камък) върху подредените на север от него 6 по-малки камъка, изпълняват функцията на слънчев часовник, разделящ деня на 6 части.

Според откритите досега археологически находки се счита, че светилището е съградено през 14 век пр.н.е., като функционира до 5 в.сл.Хр. По своята същност мястото е изпълнявало подобни функции каквито изпълняват манастирите в наши дни.
Като разположение заема централно място в региона — намира се на кръстопът сключен между пътищата, свързващи устието на река Ропотамо с днешно Приморско, и древния град Ранули с пристанищния залив Св. Параскева. Макар че е високо по склоновете на планината, близостта до морето е решаващ фактор в историческото развитие на това място. Благодарение на лесния достъп и известността си, през различните епохи на своето съществуване е посещавано от траки, гърци и римляни.
Разбира се, това е официалната версия и всеки, който не разбира значението на тези мегалитни постройки лесно може да бъде заблуден от описаната теория, че това е тракийско светилище. Едно от нещата, което ме изумява е кое кара археолозите да предположат, че всички мегалитни постройки в страната ни са дело на траки? Това е технология, която не е позната за траките. Още повече, че подобни обекти има по цял свят. Значи ли, че и те са дело на траки? Значи ли, че Стоунхендж е построен от келти? Като посетих мястото, ми стана пределно ясно, че тук става въпрос за много по-древна постройка, траките само са взели наготово самия обект.

   Първо, забележете, че целия обект, както и самите блокове са заоблени. Заоблеността е показател, че скалите, които са вулканични, са подложени на интензивна водна ерозия, причинена от обилни дъждове. Днес такива дъждове няма, но в миналото когато климатът е бил топъл, саванен тип, този тип ерозия е очевидна. Още повече, че това се забелязва и по самата повърхност по пода на обекта, както може да се види и на тази снимка:

Много добре се забелязва плавните извивки, причинена от хоризонтално течаща вода. Това също така означава, че нивото, когато е бил построен "Бегликташ" е било много по-ниско, отколкото сега. Подобна ерозия има и на много други места из обекта.

 Друго интересно е и конусовидните дупки по същия този под на мястото. Там дори дупките, които открих са две, на разстояние два метра една от друга. Според археолозите, както се обяснява по-горе, тези дупки служели за календар, но всъщност, предназначението им е съвсем друго. Това е всъщност жлеб, където са били поставяни каменни блокове с обратна втулка за по-голяма стабилност. Това лесно може да се види и на някои оголени блокове из Стоунхедж! Това само доказва, че тук става дума за световна цивилизация, която е практикувала един и същи тип строеж!

А това, което виждате на снимката не е нито олтар, нито нито часовник, както се опитват да обяснят археолозите, а е прекатурнат долмен. Равната част на огромния блок вдясно е била покрив, опрян върху също така прекатурнати вляво по-малки блокове (заоблената част е била отгоре). По всичко личи, че долменът е съборен от силно земетресение. От равната страна няма следи от ерозия, което означава, че е била защитена и е съборена в по-късно време.

Всички тези интересни факти говорят за едно изключително древно съоръжение, което не е построено случайно на това място. Дали древните са маркирали място с изключително силно енергийно поле или е... портал на времето? Засега още никой не е дал категорично обяснение за функцията на тези обекти, но самите издълбани дупки, където са били поставяни така наречените "менхири" могат много точно да ни подскажат кога е бил построен. Това става, като се изчисли чрез сегашните слънцестоения - пролетно, лятно и есенно, спрямо този менхир, като слънцето е трябвало да изгрее точно над менхира ( днес то изгрява на няколко градуса встрани от менхира). Абсолютно същото се наблюдава и в Перперикон, който посетих преди години.

Александър Филипов

           Следи от висша древна технология на Беглик Таш! 

Тези блокове са рязани от машини като кашкавал. Изглежда, че мястото е служело като кариера за добиване на нови блокове с неясно предназначение.

Добре се вижда следа от пробивна машина.

Следа от пробивна машина. Ъглите на блока са под прав ъгъл, а това се постига само чрез технология.

Още една следа от пробивна машина. С времето дъждовете и ерозията за загладили ръбовете.

Следи от пробивни машини върху масивната скала.

Тези линии са наречени "cart ruts", в превод "коловозите". Същите се наблюдават и в Малта. Дали са били площадки за изстрелване на ракети?! Или за пренасяне на блоковете. Засега ми е трудно да обясня, но първоначалната версия според мен е по-близо до истината, като се има предвид пространството пред релсите. С времето ерозията е загладила ръбовете на коловозите. 

Долната част на тези блокове също са били изравнени изкуствено.

Тези камъни са били обли, преди да са изравнени чрез технология. Ъглите са прекалено прави, за да са били издълбани с прости инструменти. 

Част от пейзажа с изравнената площадка.

 

Това са жлебовете, които обясних по-горе (виж снимката с дупката).

Част от пейзажа.