Геологът д-р Робърт Шох разбулва загадката за възрастта на Сфинкса!

В древнегреческой мифологии Сфинкс изображался чудовищем с женским лицом, туловищем и лапами льва и крыльями хищной птицы. Сфинкс задавал загадки людям, проходящим мимо, и, если они не могли ответить, Сфинкс съедал незадачливых прохожих живьем. Возможно этот древний рассказ нужно воспринимать как предупреждение того, что Сфинкс не приветствует тех, кто пытается разгадать его тайны.
Приближался июнь 1990 года, и доктор Роберт Шох (Robert Schoch) - молодой американский геолог - впервые стоял перед Великим Сфинксом в Гизе, еще не подозревая, какую бурю произведут его исследования в академическом мире. В то роковое утро он стремился найти ответ на вопрос, сформулированный Джоном Энтони Уэстом: "Каков истинный возраст Сфинкса?" Уэст заметил, что следы эрозии на древнем памятнике водного происхождения и явно противоречат традиционной датировке Сфинкса приблизительно 2400 г. до н.э. (царствование фараона Хафры).
Шох изучил следы эрозии на известняковом теле Сфинкса, проанализировал сейсмические изменения уровня грунта и сравнил с климатической историей района Гизы. Его заключение ошеломляло: Великий Сфинкс не только не был построен во времена Хафры, но его происхождение терялось в тумане старины глубокой, по осторожным оценкам - возможно гораздо ранее 5000 г. до н.э.
Шопенгауэр как-то писал: "Каждая истина проходит три стадии перед своим признанием. В первый раз ее высмеивают, во второй - ей оппонируют, в третий - ее расценивают как само собой разумеющееся". В последние пятнадцать лет Роберт Шох полность ощутил правоту наблюдения Шопенгауэра, хотя он все еще находится на третьей стадии:
"Я прилежно писал бумаги по теме и представлял доклады на различных геологических и египтологических конференциях, несмотря на враждебность по отношению к результатам моего анализа, хотя сам анализ непосредственно состоял только во внимательном осмотре".
Можно сказать, что Шох только начинает ощущать вкус к исследовательским действиям. В прошлом году он выпустил книгу "Путешествия строителей пирамид", которая описывала его работы по Сфинксу и касалась спорного вопроса о древних "высоких культурах", распространивших свое влияние по всему земному шару. Шох стремится продолжить изыскания в июне этого (2005) года, после выхода следующей книги "Поиски пирамиды".
Шох отличается необычайной скоростью написания работ - вместе со своими "альтернативными" книгами, он также издал академические работы "Рога, клыки и плавники: развитие копытных млекопитающих" и "Филогенез реконструкции в палеонтологии", помимо этого он успевает читать лекции в Бостонском университете. Нам (редакции журнала) удалось поймать Шоха всего на несколько минут и обсудить некоторые волнующие загадки.
продължение на материала: 

http://www.globalfolio.net/uroboros/Africa/schoch.htm

Личен сайт на д-р Робърт Шох:  http://www.robertschoch.com/

Световна древна цивилизация ?

Приятели, може би ще ви бъде интересно, ако наблюдавате тези три снимки. На тях са изобразени следните божества: Озирис (древноегипетско божество), Кришна ( древноиндийско божество) и Пакал (божество на маите). Не ви ли прави впечатление, че трите божества, които са на отдалечени географски области, имат един и същ цвят на кожата? Както и един и същ стил на обличане, ритуали и сходна история? Това са били последните хора от мистичната високоразвита цивилизация, която е съществувала преди нашата, т.е. преди Потопа и от която сме наследили знанията, които едва днес преоткриваме.

Озирис

Кришна

Пакал

Съществува ли Чупакабра?

 

Чупакабра

 Жителите на Пуерто Рико, тропически остров в Карибско море, от 20 години живеят в страх от странните същества. Наричат ги "убийци на кози" - чупакабра, защото козите били първите им жертви. Но убиват и овце, зайци, крави, коне, свине, кокошки, патици и др. Жертви стават и диви горски животни, морски обитатели, дори хора. Първите случаи са в началото на 70-те години. Нещо (или някой) нападал стадата добитък и изсмуквал кръвта им. Сутрин стопаните намирали животните мъртви, с полукръгли ранички по телата, направени като с лазерен лъч. Понякога през отворите били изсмуквани вътрешните органи: черен дроб, бели дробове, мозък. Хесус Санчес открил в градината си мъртъв обезкръвен заек. Решил, че ще застреля неговия убиец. Няколко дни по-късно "нещо" се върнало. Санчес го заслепил със силна лампа и се опитал да му нанесе удар с мачете. Острието обаче не нвлязло в тялото, а отскочило с тъп звук. "Нещото" успяло да избяга. Известно е, че Пуерто Рико е място, където често се наблюдава НЛО. Една от предполагаемите причини за това е, че там има Американски военни бази и лаборатории, в които се правят медицински и биологични екперименти. Местни жители твърдят, че когато над някой район се появяват черни хеликоптери без отличителни знаци, се появяват и НЛО, а на следващия ден - обезкрвени животни. Хорхе Мартин, издал на Evidencia OVNI, пуерториканско списание за НЛО, от години наблюдава чупакабра. Събрал е стотици снимки,
записал е разкази на местни жители. Преобладава версията, че неизвестният хищник напомня огромен прилеп, около метър, главата му прилича на глава на насекомо, с хобот - смукало, крака и лапи като на птица с по три пръста, с огромни нокти. Тялото му било като на вълк, покрито според едни с червеникава перушина, а според повечето - с козина. Най-големият от известните прилепи тежи няколко килограма, а размаха крилете му е 170 см. Той обаче яде предимно овце. Интересен е фактът, че съществото напада животните и в добре затворени и заключени стопански постройки. Нападението е от въздуха, което изключва ягуар или друго животно. Очевидците твърдят още, че когато странните същества отлитат, се чува шум като от стартиращ самолет. Случаи с нападения на неизвестни странни същества и в САЩ (преди 102 години "Ню Йорк Таймс" пише, че много хора в Ню Джърси видели същество с крила на прилеп, летящо на височина 300 метра, и го нарекли "Дявола от Джърси"), Мексико, Бразилия, Великобритания, Северн Ирландия, Полша, Словакия и др. Кои са тайнствените нападатели и защо го правят (ами те с това се хранят)? Според една от теориите, извънземни са направили някакъв биологичен андроид, генетично модифициран и кръстосан с хищници. Бъд Хопкинс, автор на книгата "Нашественици", твърди, че някакви цивилизации имат сериозен проблем със своето оцеляване. Нейни представители отвличат и правият опит с хора и животни с идеята да създадат някакво хибридно същество.

Скални пирамиди в Босна шашкат учените!

За находката на пирамиди на Балканския полуостров пръв съобщи археологът любител Семир Османагич през октомври 2005 година.
Тогава той за пръв път посещава сакралното място и осъзнава, че е направил откритието на живота си - редица от древни пирамиди в сърцето на Босна. "Сто процента съм сигурен. Няма друга възможност!", казва откривателят. Уникалната находка се намира във Височица - хълм, близо до Сараево. Там неоспоримо се издига могила във формата на пирамида. Градът, който е закриван от пирамидата - Високо, крие богата и интересна история, бил е средновековната столица на Босна и включва останки от множество илирийски, романски и неолитни артефакти.

 Босненската пирамида на Слънцето
Екипът на Османагич започва разкопки в издигащия се на 213 метра височина хълм. Откривателят го кръщава "Босненска пирамида на Слънцето." Тя е висока 220 метра със страна на основата 360 метра. Трудно е да се прецени дали тази земна маса покрива изцяло каменно съоръжение или е насипвана и укрепвана с каменни подпорни стени и настилки по образувалите се тераси. А може би просто в древността един съществуващ хълм е обработен, като му е придадена пирамидална форма и върху него са изпълнени споменатите строителни работи, както е постъпено със скалата, от която е издялан Сфинксът в Гиза. Във вътрешността на паримидата, на дълбочина 25 метра, са открити множество подземни коридори, които подсказват, че мястото може да е било култово за хората, които са населявали областта преди хилядолетия. В основата на тези подземни коридори са положени идеално полирани каменни плочи.

Находката привлича вниманието на редица зрители, любители и журналисти. За разкопките, разучаването и съхранението на пирамидата са наети археолози и доброволци. Прокопани са подземни тунели в наречените от Османагич "древни пясъчници", направени от човешка ръка. Според него пирамидата е на поне 2500 години и може би се отнася дори към последния етап от ледниковата епоха, която е свършила преди повече от 10 000 години. "Надяваме се да открием някакви органични материали, които да послужат за доказателство. Например кости или дървени фрагменти, или въглища. Тогава бихме могли да потвърдим със сигурност!", казва изследователят. Находката предизвиква небивал интерес у туристите, идващи да видят уникалното възвишение. Близките две могили са наименувани „Босненска пирамида на Луната", "Босненска пирамида на Дракона". Твърди се, че трите пирамиди са свързани помежду си с подземни проходи. Местните търговци, усетили златната мина, на която са попаднали, вече произвеждат тениски, часовници и сувенири с изображението на пирамидите.
  
Професионалната оценка
Докато Османагич е категоричен, че е намерил същински пирамиди на Балканите, критиката тепърва трябва да се произнесе категорично. Археолози от по-старите босненски школи се изказват скептично за откритието. Мнозина от тях отказват да приемат идеята, макар това да би бил повод за национална гордост. Президентът на Европейска Асоциация на археолозите Антъни Хардинг нарича откритието на Османович "абсурдно" и "налудничаво". Представители на знаменити университети също разкритикуват пресилеността на находката. Въпреки че пирамидите са посрещнати с хлад от археоложкото общество, други казват, че "археолозите са последните, които биха повярвали, че преди милиони години сме имали развита цивилизация" и са по-благосклонни. Факт е, че могилите в Босна са сходни с откритите досега пирамиди в Египет, Мексико, Китай - състоят се от камери и множество подземни коридори. Чрез редица снимки от Космоса и въздуха също е установено, че пирамидите имат симетрична геометрична форма и сочат четирите страни на света.

Проблемът е, че още не се е намерило логическо доказателство за възникването им. Някои твърдят, че са дело на извънземен висш интелект, носят се предположения и за намесата на маите - дали те са били строителите на пирамидите в Босна, или отново абсурдно хрумване? Спекулира се дори с присъствието на Атлантите, които са смятани за първата цивилизация на Земята. "Необикновените находки изискват необикновени доказателства", твърди Къртис Рънелс, археолог в Бостънския университет в Масачузетс и виден експерт по балканска предистория.

 Тайната на каменните топки
Мистериозни скални топки в Босна са сходни с тези, намерени преди години в Коста Рика. До днешна дата в Коста Рика са намерени 390 такива находки, всички завършени и шлифовани прецизно. Все още обаче не е ясно как са изработени. Някои от скалните топки са открити заровени заедно с парчета керамика и учените предполагат, че са поне 1200-1300-годишни. Хора, открили тези камъни, казват, че винаги се намират групирани по три във формата на триъгълник и са поставени в посока север-юг. Множество теории се опитват да обяснят появата на скални топки в Коста Рика, но малко предположения са развити за наличието на тези в Босна. Семир Османагич е първият, чул за тяхното съществуване от свой босненски приятел, Боян Зечевич, през 2004 година. Те се свързват с босненските историци и създават екип за разследване на феномена „Босненски скални топки“. В Северната босненска долина Теочак са намерени осем топки. Всички те са оформени по същия геометричен начин, но не са лъснати като предишните. Те са гранитни и някои имат дупки по повърхността си. Открити са на различни места. Най-голямата скална топка в Босна е открита близо до село Слатина. Геологът Миле Вужасич вярва, че скалните топки в Босна са естествено получени от водата, която ги е оформяла в продължителен период от време - въпреки че тази идея е доста неправдоподобна и ненадеждна, съдейки по различните локации на находките, както и тяхната перфектна геометрична форма.

Странните образувания са свързани помежду си
Босненският писател Ахмед Боснич, посетил село Озимич, открива значителна концентрация на скални топки. С него по време на откритието е бил д-р Али Абду Баракат, египетски геолог, който потвърждава, че скалните топки са по-скоро изработени от човешка ръка, отколкото предизвикани от природен феномен. Съществуването на скални топки в региона се открива съвсем случайно – след земетресение преди 12-13 години. Размерът на уникалните каменни топки варира, като най-големият е с диаметър 1,7 м. Възниква теория за тези топки, според която те са направени по същото време като пирамидите в босненските долини и тяхното наличие доказва, че в Босна някога е имало древна цивилизация. Това място скоро ще бъде защитено от Националния парк и ще бъде почетено като едно от местата с археологическо значение в Босна.
Ахмед Боснич посещава и град Завидовичи, където също са намерени над 20 мистериозни скални топки с най-различни размери.

Фараоните са употребявали кокаин. Имали ли са връзка с Южна Америка?

Загадката с открития преди десет години наркотик в египетски мумии отново се завръща, вероятно за да предизвика учените да пренапишат световната история.

 Преди 10 години руският съдебен експерт Светлана Балабанова прави сензационно откритие. По време на експедиция в Египет намира в материал от косата, тъканите и костите на мумия на човек, живял преди 3500 г. по време на ХХI египетска династия, следи от наркотик. Първоначално тя решава, че вероятно става въпрос за техническа грешка или дори за фалшификация. Балабанова продължава работата си и изследва допълнително още осем мумии, живели в периода 1070 г. пр. н.е. и 395 г. сл. н.е. Тя отново попада в техните организми на следи от тютюн, кокаин и хашиш.
Балабанова дори не смее да формулира тезата си, защото откритието е истинска сензация, тъй като родината на огромните вечнозелени кокаинови храсти са планинските тропически гори на Южна Америка. Тютюнът е също от Америка... Как е възможно тези култури да се окажат в Африка 1500 години преди Колумб!
Резултатите от изследванията на Балабанова са посрещнати твърде противоречиво, но тъй като никой сериозен учен не би се наел да обосновава подобна абсурдна версия, те били забравени.
До лятото на тази година, когато германски и австралийски учени се натъкват на починали хора, чиито тела са се мумифицирали по естествен път. Били изследвани 71 тела, живели в Африка между 3100 и 1400 г. пр. н. е. В тъканите на 56 от тях били открити наркотични вещества. За по-сигурно германските учени решили да повторят експериментите с мумията, която се съхранява в Природонаучния музей в Мюнхен и която е на възраст около 3000 г. Отново била открита колекция от популярните днес растителни вещества тютюн, хашиш, кокаин.

Известно е, че египетските лекари са познавали свойствата на много екзотични растения и лекували много болести, като предписвали различни достъпни наркотици - упойващи треви и корени като сок от мак, който дори бил предписван на деца, за да не досаждат на родителите си. Британски египтолози твърдят, че египтяните познавали около 800 наркотични вещества. Но всички те имат научно обяснение, защото са на основата на растения, познати в Стария свят. А как да бъде обяснено съдържанието на кокаин в мумиите?
След първоначалния шок учените се досещат, че още преди 100 години египтолози описали подобни открития. През 1922 г. при разкриване гробницата на Тутанкамон край саркофага му било намерено изсъхнало тяло от... тютюнев бръмбар.
През 1976 г. при изследване на тялото на Рамзес II френските учени намират вече не само тютюнев бръмбар, но и част от тютюн. Отново се предполага, че е попаднал там от лулата на учен!? Но след това се оказва, че проби от тютюн са намерени и под слоя смола, нанесена по време на балсамирането. Освен това тези вещества са намерени и в коремната кухина на мумията. Известно е, че тютюнът има добро бактерицидно действие - той предпазва от гниене. Затова египтяните са го използвали в процеса на мумифициране и опушвали с него самото помещение. Възможно е самите те да са пушили тютюн. В околностите на Гиза са намерени глинени цигарета, чиято възраст се определя на около 3000 г.
Египтолозите от старата школа абсолютно отричат правдоподобността на тези необясними за тях открития, затова дори измислят какви ли не странни обяснения. Според немската изследователка Рената Хермер мумията на Рамзес II навярно още през XIX век е развивана и тогава във вътрешността “ е попаднал тютюнът.
Има и по-правдоподобни обяснения. Никотинът се съдържа не само в американския тютюн, но и в някои от често срещаните в Стария свят растения. Като пример могат да се вземат: петнист змиярник, сирийския камилски трън, блатен хвощ, тръстика, плаун (вид лен), някои видове рози и дори копривата. Естествено в тези растения никотинът е в много по-малко количество, отколкото в тютюна. Възможно е никотин да се среща и в някои други представители на познатата по нашите географски ширини флора, но да не е бил обект на целенасочено търсене от учените. Някои от тях предполагат, че много е вероятно следите от никотин в мумиите и пирамидите да имат друг произход - не непременно тютюнев. Подобна теза наистина може да бъде защитена научно. Но кокаинът не може да се вмести в подобна схема. Поради това британски учени издигнаха хипотезата, че той може да не произхожда от американската кока, а от друго растение, което впоследствие да е изчезнало от флората на нашите географски ширини. Днес на ботаниката са известни само два вида от близо 300-та представители на семейство Erythroxylaceae, които съдържат голямо количество от алкалоида кокаин. Това са кока (Erythroxylum coca) и колумбийски еритроксилум (Erythroxylum novograna-tense).
Има различни хипотези относно това дали жители на Египет са посещавали Новия свят. Още през 1910 г. антрополози, обсъждайки стъпаловидните пирамиди в Мексико, стигат до извода, че е възможно тяхната конструкция да не е измислена от американските индианци, а технологията да е била пренесена от Египет. Съществуват наистина доста детайли, които говорят с твърде любопитни прилики и съвпадения: идентичните конструкции на пирамидите, обичаят да се погребват в тях покойници, поклонението на Бога-слънце, познанията по астрономия и математика.
След като анализират всички тези паралели, учените стигат до извода: цивилизацията се е родила в Египет и оттам се е разпространила в останалите части на света. Така на бял свят се появява научната школа на дифузионистите. Техните противници, които поддържат тезата, че между Африка и Южна Америка няма никаква връзка, са изолационистите.

Норвежкият етнолог  Тур Хейердал още през 1969 и 1970 г. доказа, че на лодки от папирус египтяните са били в състояние да пресекат Атлантика. Самият той извърши подобно плаване, така че древните жители на Египет е можело да попаднат в Америка. Друг е въпросът дали самите те са рискували да предприемат такива далечни плавания. И точно когато вече учените биха могли да изградят що-годе стройна теория, за да обяснят поне една от все още множеството неясни страници от историята на древен Египет, изведнъж изниква нов факт, той руши всички предишни предположения.

 Загадъчният Пунт
Какво знаем още за легендарната страна Пунт? Известно е, че тя се е намирала далеч от Египет и пътуването до нея продължавало четири години. Пътят дотам се предавал от фараон на фараон в продължение на почти две хилядолетия - от 2900 до 1075 г. пр. н. е. По суша било невъзможно да се стигне до нея. Най-известното пътуване до Пунт било на египетската царица Хатшепсут, която управлявала в края на XVI век пр. н. е. На деветата година от своето управление тя решава да тръгне на път. Според днешните историци страната Пунт се простирала на територията на днешна Сомалия, но това не изключва хипотезата тя действително да се е намирала в Южна Америка.

Хатшепсут

Пунт била известна с ценните си суровини и екзотични стоки. За дългия си поход Хатшепсут подготвя пет кораба, които се завръщат благополучно обратно, препълнени със стоки. Те докарали злато, сребро, ценна дървесина, благоуханни треви, бои за коса и различни животни - най-вече маймуни и диви котки.
Египтологът Халед Азам, анализирайки описанието на товарите в хрониките на царица Хатшепсут, се опитва да докаже, че тайнствената страна Пунт се намира не в днешна Сомалия, а пътят на фараонските кораби наистина е водил към бреговете на Перу. Но надписите, оставени от египтяните, като че ли противоречат на тази авантюристична версия. Сред златото, среброто, дървесината и благовонията в Египет се озовава и товар слонова кост. А такъв товар не може да бъде донесен от Америка, а само от Африка или Индия.
От друга страна, в надписите, изсечени на стените на храма Дер ал-Бахри, точно е казано че пътешествениците са “пресекли морето“. Вариантите са два - на изток или на запад. И в двата случая мореплавателите ще пресекат море. Минавайки през Средиземно море и Гибралтар, корабите ще се окажат в Атлантическия океан, а оттам, носени от екваториалните течения, чиято посока е изток-запад, ще достигнат бреговете на Америка.
Във втория вариант те биха могли да минат през Червено море, Аденския залив и ще се окажат в Аварийско море, а оттам - в пределите на известната на жителите от Източна Азия, но в онези времена твърде далечна Индия. Мусоните, характерни за този регион, биха помогнали на корабите да достигнат до целта. Много е вероятно египтяните да са съобразили пътуването с движението на сезонните ветрове и затова да са предприели плаването в началото на месец юли.
Индийският историк Анил Мулхандани, позовавайки се на разкопки през последните две години, доказва, че местните жители са имали твърде оживена търговия с египтяните и градовете от Месопотамия. Още около 2300 г. пр. н. е. египтяните са получавали от Индия боята индиго, а от Китай - канела. Защо да не се предположи, че търговците са докарали от далечната страна не само хашиш или индийски коноп, а още неизвестен за науката вид кокаинов храст или друго растение, съдържащо кокаин, макар и в твърде малки дози?
Допълнителни сведения за координатите на тайнствената страна Пунт се откриват в съдържащата се в няколко египетски надписа фраза: “Хатор, господарка на Пунт“. Хатор е една от главните египетски богини, дъщеря на Бога-слънце Ра. Учените все още не са разгадали защо авторът на надписите упорито свързва нейното име със страната Пунт? Мистерията идва от това, че уж Хатор има чертите на жена като други египетски богове, но освен това съчетава и чертите на човек и животно: Хатор има рога и големи кравешки уши, а на някои рисунки и глава на крава. Страната на Хатор е страната на свещената крава. По времето на управлението на Хатшепсут в Северна Индия се заселва непознат народ - ариите, техните свещени животни били кравата и конят.
Тази хипотеза наистина би могла да обясни присъствието на хашиша и слоновата кост в Египетските пирамиди. Но науката не познава нито едно растение от Стария свят, което да съдържа кокаин.

 Светът е малък
В бразилски залив са намерени древни съдове на възраст около 3000 години. Огромните статуи в Мексико изобразяват негроидни брадати хора, които не приличат на местното население. И още един невероятен факт - в един от храмовете на Южна Индия има богиня, която държи в ръката си царевица: едно американско растение.

Става все по-ясно, че съвременната наука, независимо от всичките си успехи, не оценява реалните възможности на древните култури. Мнимата изолация на Египет от картата на Стария свят в действителност е “изолация“ на египтологията от другите науки. Днешните медицински изследвания на мумиите, намерени в Нубия, показват, че 80% от намерените там хора са употребявали кокаин. Особено голямо е съдържанието на наркотик в останките на деца на възраст от една до шест години. На второ място са хората между 23 и 39 години. Децата в тази ранна възраст могат да са приели наркотика само по време на бременността чрез плацентата, ако майката е приемала наркотици, подготвяйки се за раждането или когато са кърмени - чрез млякото на майката. Друг вариант е, ако са им давали наркотик, за да не плачат. Всичко това остава в сферата на предположенията. Останалото е пренаписване на световната история отново.

 автор: Огнян Тодоров

Камъните на Ика: писмо от допотопните времена!

След като недописаха продължението на своя календар, индианците мая накараха своите потомци да треперят от страх в очакване на края на света. А някои не ги беше мързел да изрежат с гравюри хиляди камъни за да изпратят в бъдещето доста по-благата вест: краят на света вече е отминал.

Тази година се появиха съобщения, че на Камчатка са открити странни вкаменелости. Те биха могли да бъдат приети за останки на някакви древни животни, но смущаваше едно нещо: формата им е прекалено правилна. Вкаменелостите повече приличаха на детайли на някакъв механизъм – зъбни колела с различни размери. Съдейки по пласта, в който са намерени „колелата”, те са на примерно 400 милиона години. Медиите съобщаваха, че огледалият находката петербургски археолог Юрий Голубев и неговите американски колеги уж били потвърдили, че вкаменелостите по всяка вероятност са детайли на някаква машина.

 Официалната наука игнорира камчатската находка. А журналистите си спомниха за други артефакти, направили навремето голям шум. Например, странните сферични предмети с размер от 2,5 до 10 сантиметра, които от време на време се падаха на миньорите в скалите недалеч от град Клерксдорп в ЮАР. Породата, в която са намирани сферите, е на примерно 3 милиарда години. Общо мнение относно произхода на тези предмети няма. Привържениците на изкуствения им произход се позовават на това, че сферите имат ясни признаци за технологическа обработка – надлъжни драскотини. Геолозите, обаче, казват, че сферите са представлявали природни образования, а драскотините по тях – резултат от естествена ерозия и окисляване.
 С естествени причини е по-сложно да се обясни находката, направена през 1943 година по време на пътешествие из Тексас от Ема Хан, жителка на намиращия се в същия американски щат град Лондон. В парче планински грунд тя намери чук. Неговата дръжка, била някога дървена, сега е вкаменелост. Но самият чук се е запазил в прекрасно състояние, защото е направен от добър метал, какъвто хората са се научили да правят едва последните 10.000 години. Парадоксът е там, че чукът е „враснал” в грунда, който, съгласно оцени на учените, е на възраст минимум 65 милиона години. Т.е. още по време на динозаврите.

 Прието е да се смята, че хората, потенциално способни да направят такъв чук, са се появили на Земята десетки милиони години след измирането на динозаврите. Следователно хората никак не са могли да видят живи динозаври. Но какво да се прави тогава с рисунките по камъните в перуанската провинция Ика?
 На тях са изобразени познаваните от специалистите реални динозаври от различен вид: трицератопси, стегозаври, бронтозаври и тиранозаври. При това често пъти на тези рисунки присъстват и хора, които или с занимават с лов на животните, или ги използват в качеството на транспорт. Например, са яхнали трицератопси или летят седнали на птеродактили. На камъните на Ика има изображения на отдавна измрели бозайници, характерни само за американския континент. Освен това, там има сцени на хирургични операции по пресаждане на сърце и дори мозъка, както и изображения на звездни системи и разнообразни летателни апарати. Първата мисъл, която хрумва в главата при анализа на фотоснимките на камъните Ика, каквито са много в Интернет, е че това е фалшификат, направен от съвременни майстори за доверчивите туристи. Но работата не е толкова проста.

 Първите сведения за камъните с изображения на странни животни се срещат през 1570 година в хрониката на индианския летописец Хуан де Санта Крус Пачакути «Relacion de antique dades d´este reyno del Peru» (1570) (Древни предания на кралство Перу). В началото на 60-те години на 20-ти век камъни от Ика започват да се продават много евтино на черния пазар в Перу и стават известни благодарение на професора по медицина в Университета на Лима Хавиер Кабрера (1924-2001). Получил първия камък като подарък за рождени яден през 1961 година, той след това посвети близо 40 години за колекциониране и изучаване на камъните, и дори направи специален музей, в сбирката на който сега има над 11000 „павета” с размер от 30 сантиметра до 1,5 метра, покрити с гравирани рисунки. През 1976 година Кабрера издаде книгата „Посланието на гравираните камъни на Ика” ("The Message of the Engraved Stones of Ica"). В нея той предлага следната хипотеза: високоразвита цивилизация, съществувала някога на Земята, фиксирала на камъните историята на развитието на човечеството и ги оставила на планетата, преди да я напусне в навечерието на някаква глобална катастрофа. Например, преди Световния Потоп. Камъните са били избрани изглежда като материал, способен да преживее каквито и да е катаклизми. А простотата на рисунките, в това число сценките с хирургическите операции, имала за цел да направи това послание разбираемо на човечеството, преживяло катастрофата.

В Ика Кабрера бил удостоен с титлата „Любим син на града” и награден със златен медал. Но има и такива,които го смятат за луд. Други пък – за фалшификатор. Тези хора обявиха камъните от Ика за съвременна подправка, която не си заслужава сериозното отношение. Този вердикт се основава, в това число, и върху показанията на перуанските копачи, доставяли камъните на Кабрера, които били признали, че сами са ги гравирали.

Но, според руския историк Адрей Жуков, доводите на противниците на Кабрера, имащи за цел да дискредитират неговите версии и да представят събраната от него колекция за фалшификат, не издържат критиката.

Първо, нелегалната продажба на древни предмети в Перу се смята за престъпление. И затова хората, предоставяли на Кабрера камъните, са били принудени да казват, че са ги правили сами, за да избегнат наказателна отговорност. Второ, фалшификатите се отличават от оригиналите с техниката на гравиране. Трето, експертизата на няколко десетки камъни, в това число с изображения на динозаври, проведена по молба на Кабрера от компания "Маурисио Хочшилд Майнинг Ко", потвърди древния им произход. Аналогични резултат дават и експертизите на Бонския университет, на Университета на Лима и лабораториите на Инженерното училище на Лима.

Жуков изтъква, че свидетелство за автентичността на колекцията от Ика са изображенията на някои динозаври, останки на които палеонтолозите откриха едва в началото на 90-те години, т.е. след като тези изображения се оказаха в колекцията на Кабрера! По-специално, става дума за изображения на диплодоци с гръбначни пластини, подобни на онези, каквито са имали стегозаврите. Трудно е човек да си представи, че полуграмотните перуански селяни, уж занимавали се с фалшифициране, са могли да измислят такива „зверове”. Или да нарисуват сцени с трансплантация на сърце и мозъка, поразяваща с точността на детайлите! Съмнително е и това, че хипотетичната нелегална работилница са могли да работят опитни химици, способни така да „застарят” камъните, че да измамят опитните експерти. И накрая, съществуването на такива лаборатории, произвеждали десетки хиляди гравирани камъни, би било просто невъзможно да се скрие.

С една дума, колекцията на Кабрера напълно може да се окаже истинска. Но ако се съгласим с това, тогава сме принудени да подложим на съмнение днешната ни представа за историята на Земята. А фактите в полза на последното не са малко.

Експериментът Филаделфия – първата научна телепортация в нашия свят

Първият пробив във времепространството

Първата научна телепортация е била възможна благодарение на разработките на двама учени – Алберт Айнщайн и роденият в Хърватия Никола Тесла. Под тяхно ръководство на 22 юли 1943 г. се провежда секретен военен експеримент, който цели да направи невидим за радарите военния кораб „Елдридж” посредством силно електромагнитно поле.
Военни от САЩ тестват този „генератор на невидимостта” в акваторията на пристанището във Филаделфия.
Екпериментът е бил наблюдаван и от борда на военния кораб „Андрю Фюръсет”. На него по това време е служил матросът Карлос Мигел Аленде, който през 50-те години пръв проговаря за „Експеримента Филаделфия” и само неговите свидетелски показания хвърлят светлина върху първата научна телепортация, направена от човечеството. (Между другото, любителите на конспирацията обичат да разказват и за двама братя – матроси на „Елдридж”, които в момента на телепортацията скачат от борда на кораба и се озовават в 1983 г- – 40 години по-късно от времето си. В интернет дори има публикувани интервюта с тях, които обаче не са научно доказани).

 „Експериментът Филаделфия”

Целта на „Експеримента Филаделфия” е била чисто военна – да направи бойния кораб „Елдридж” невидим за радарите. Научният опит обаче излиза извън границите на очакваното и плавателният съд изчезва от времето и пространството, което шокира военни и учени.
Огромният кораб изчезнал от водите на Филаделфия, появил се двадесет минути по-късно в Норфолк на 375 мили от там и неизвестно как се озовал отново във Филаделфия – четиричасово пътешествие, което нормално би отнело минимум два дни.
Когато се озовал обратно във Филаделфия, корабът бил обвит в зелена фосфоресцираща субстанция и екипажът му се чувствал недобре физически и психически. Свидетели твърдят, че някои от моряците били „сраснали” с палубата на кораба, а други били буквално изпържени. Явно при пробива във времето и пространството телата се разпадат на атоми и после се събират пак, но учените не са имали контрол върху този сбор. Така човешки тела са били образно взидани в стените на кораба. Оцелелите моряци били с трайни психични травми – почти всички проявили признаци на лудост и не оздравели до края на живота си.

Засекретяването на „Проекта Филаделфия” създава мистерия

Пристанището в Норфолк

С това се слага край на първия СТЕЛТ-проект, тъй като никой не е очаквал, че корабът ще се телепортира и че екипажът му ще пострада толкова сериозно. Години след края “Експеримента Филаделфия” с моряците и офицерите от “Елдридж” ставали странни неща. Някои от тях “замръзвали” за различни периоди и изпадали от реалния ход на времето, а други направо се разтваряли във въздуха и изчезвали завинаги. В същата 1943 г. Никола Тесла внезапно почива, затова военните лесно засекретяват целия му архив. Смъртта му също е обвита в мистерия, като известен е само фактът, че приживе, по време на опита ученият е бил против на борда на „Елдридж” да има екипаж.
Така през 1943 г. посредством мощни електрически генератори човечеството осъществява първата научна телепортация, макар и с не напълно очакван резултат.
Може да се очаква, че 60 години по-късно технологиите са много по-развити и телепортацията е по-лесно осъществима и контролируема, но военните не дават гласност по тези експерименти. В интернет могат да се прочетат много материали, посветени на тунелите във времето, но зад всички тях не стоят научни доказателства.

Мистерията "Бегликташ"

Какво знаем за мегалитното съоръжение "Бегликташ"? Според археолозите Бегликташ или Беглик Таш е тракийско мегалитно светилище, разположено на Българското Черноморие. Светилището е разкрито през 2003 година.
 В близост до руините на древния град Ранули, в околностите на резерват Ропотамо, по хребета на Маслен нос, на около 210 метра н.в. и на 3 км от Приморско се намира светилището на Ранули — кръг от огромни камъни, разположени върху скалиста повърхност, в средата на поляна. Древните са обожествявали местността, принасяли са дарове и я превръщат в своеобразен храм. В течение на времето се изграждат жилища за обслужващите храма (жреците), като върху голата дотогава скала започват да пренасят огромни камъни от околността.
 По начина на подреждане се образува календар-часовник-обсерватория, което според учените е изпълнявало следните функции:

• Храм — много добре са запазени изсеченият в скалата жертвеник, състоящ се от две вани със свързващи ги улеи, главният олтар (огромен камък стъпил върху три точки), както и каменният трон, на който е седял владетелят или главният жрец. Интересното е, че в жертвеника не са намерени никакви животински следи, а единствено растителни, което навява на мисълта, че в жертва са се принасяли единствено растения — грозде, смокини, маслини и др.

• Календар — върху скалната повърхност има издълбани дупки, като в моментите на слънцестоене и равноденствие между подредените камъни преминават слънчевите лъчи огряващи тези точки.

• Часовник — подредбата на камъните е такава, че слънчевата сянка падаща от главния олтар (огромен специфично извит камък) върху подредените на север от него 6 по-малки камъка, изпълняват функцията на слънчев часовник, разделящ деня на 6 части.

Според откритите досега археологически находки се счита, че светилището е съградено през 14 век пр.н.е., като функционира до 5 в.сл.Хр. По своята същност мястото е изпълнявало подобни функции каквито изпълняват манастирите в наши дни.
Като разположение заема централно място в региона — намира се на кръстопът сключен между пътищата, свързващи устието на река Ропотамо с днешно Приморско, и древния град Ранули с пристанищния залив Св. Параскева. Макар че е високо по склоновете на планината, близостта до морето е решаващ фактор в историческото развитие на това място. Благодарение на лесния достъп и известността си, през различните епохи на своето съществуване е посещавано от траки, гърци и римляни.
Разбира се, това е официалната версия и всеки, който не разбира значението на тези мегалитни постройки лесно може да бъде заблуден от описаната теория, че това е тракийско светилище. Едно от нещата, което ме изумява е кое кара археолозите да предположат, че всички мегалитни постройки в страната ни са дело на траки? Това е технология, която не е позната за траките. Още повече, че подобни обекти има по цял свят. Значи ли, че и те са дело на траки? Значи ли, че Стоунхендж е построен от келти? Като посетих мястото, ми стана пределно ясно, че тук става въпрос за много по-древна постройка, траките само са взели наготово самия обект.

   Първо, забележете, че целия обект, както и самите блокове са заоблени. Заоблеността е показател, че скалите, които са вулканични, са подложени на интензивна водна ерозия, причинена от обилни дъждове. Днес такива дъждове няма, но в миналото когато климатът е бил топъл, саванен тип, този тип ерозия е очевидна. Още повече, че това се забелязва и по самата повърхност по пода на обекта, както може да се види и на тази снимка:

Много добре се забелязва плавните извивки, причинена от хоризонтално течаща вода. Това също така означава, че нивото, когато е бил построен "Бегликташ" е било много по-ниско, отколкото сега. Подобна ерозия има и на много други места из обекта.

 Друго интересно е и конусовидните дупки по същия този под на мястото. Там дори дупките, които открих са две, на разстояние два метра една от друга. Според археолозите, както се обяснява по-горе, тези дупки служели за календар, но всъщност, предназначението им е съвсем друго. Това е всъщност жлеб, където са били поставяни каменни блокове с обратна втулка за по-голяма стабилност. Това лесно може да се види и на някои оголени блокове из Стоунхедж! Това само доказва, че тук става дума за световна цивилизация, която е практикувала един и същи тип строеж!

А това, което виждате на снимката не е нито олтар, нито нито часовник, както се опитват да обяснят археолозите, а е прекатурнат долмен. Равната част на огромния блок вдясно е била покрив, опрян върху също така прекатурнати вляво по-малки блокове (заоблената част е била отгоре). По всичко личи, че долменът е съборен от силно земетресение. От равната страна няма следи от ерозия, което означава, че е била защитена и е съборена в по-късно време.

Всички тези интересни факти говорят за едно изключително древно съоръжение, което не е построено случайно на това място. Дали древните са маркирали място с изключително силно енергийно поле или е... портал на времето? Засега още никой не е дал категорично обяснение за функцията на тези обекти, но самите издълбани дупки, където са били поставяни така наречените "менхири" могат много точно да ни подскажат кога е бил построен. Това става, като се изчисли чрез сегашните слънцестоения - пролетно, лятно и есенно, спрямо този менхир, като слънцето е трябвало да изгрее точно над менхира ( днес то изгрява на няколко градуса встрани от менхира). Абсолютно същото се наблюдава и в Перперикон, който посетих преди години.

Александър Филипов

           Следи от висша древна технология на Беглик Таш! 

Тези блокове са рязани от машини като кашкавал. Изглежда, че мястото е служело като кариера за добиване на нови блокове с неясно предназначение.

Добре се вижда следа от пробивна машина.

Следа от пробивна машина. Ъглите на блока са под прав ъгъл, а това се постига само чрез технология.

Още една следа от пробивна машина. С времето дъждовете и ерозията за загладили ръбовете.

Следи от пробивни машини върху масивната скала.

Тези линии са наречени "cart ruts", в превод "коловозите". Същите се наблюдават и в Малта. Дали са били площадки за изстрелване на ракети?! Или за пренасяне на блоковете. Засега ми е трудно да обясня, но първоначалната версия според мен е по-близо до истината, като се има предвид пространството пред релсите. С времето ерозията е загладила ръбовете на коловозите. 

Долната част на тези блокове също са били изравнени изкуствено.

Тези камъни са били обли, преди да са изравнени чрез технология. Ъглите са прекалено прави, за да са били издълбани с прости инструменти. 

Част от пейзажа с изравнената площадка.

 

Това са жлебовете, които обясних по-горе (виж снимката с дупката).

Част от пейзажа.

История цивилизации. Факты инопланетного разума

Глубинные тайны Черного моря

Забранената археология

"Нормалното качество на нормалната наука е слепотата за факти, които тя не може да обясни"
академик А. Дубров

Земята крие странни загадки

Палеонтолозите нямат обяснение за необичайните находки В САЩ изкопаха фосил на трилобит, премазан от обувка.

През юни 1968 г. палеонтологът любител Уилям Майстър намира в Ентилоуп спринг, щата Юта, скален отломък, който след обработка разкрива отпечатък от подметка със следи от премазан трилобит върху нея. Анализът на скалния пласт установява, че той се е образувал преди няколко милиона години. Трилобитите са морска екзоскелетна форма на живот. Първите трилобити датират преди около 320 милиона години в топлите морета на Земята. Тези древни праотци на днешните ракообразни преживели своя възход и упадък и преди около 280 милиона години измрели напълно. Примитивните хора обаче са се появили преди около 2-3 милиона години. Това сочат многобройните и недвусмислени доказателства. А модерните хора - хомо сапиенс - и до днес все още не са достигнали възраст от 10 000 години. Така според учените трилобитите и хората никога не са живели по едно и също време. Нещо повече - дели ги пропаст от най-малко 275 милиона години! Не би могло човек да настъпи същество, изчезнало стотици милиони години преди той да се появи. Да не говорим пък за човек с обувки - предмет, свидетелстващ за развита наука и технологичен напредък, коментират палеонтолози.

" Науката е неуязвима, докато установява фактите, и жалка, когато се опитва да ги отрича".
проф. Ш. Риши

Къде е големия проблем в нашата цивилизация? Защо толкова хора са нещастни? Проблемът е в така наречената "механистична наука", която и до днес много хора я възприемат едва ли не като единствена вярна. Механистичната наука "погребва" Бога, духа, душата и с успехите си в развитието на техниката се опитва да ги изтръгне от вътрешния свят на човека. Точно тя ни кара да вярваме, че колкото повече вещи имаме, толкова сме по-щастливи. Какво представлява днес нашата ценностна система?
Ако хората сме само някакви комбинации от атоми и молекули в празното пространство, които известно време си взаимодействат, а после изчезват безследно, защо ни е изобщо необходима някаква ценностна система? Но тъй като обществото съществува, някаква ценностна система все пак се е създала.
Крайно време е да се променят нещата и да се погледне към вътрешния свят на човека и към неговата мисия на този свят. И неговата духовност. 2012 година това и означава - ПРОМЯНА към вътрешния мир на човека и ново виждане за света.

Откриха апокрифно евангелие на 1500 г. в Турция

Древният ръкопис е написан на арамейски - езика, на който е говорил Христос
В Анкара мистериозно се появи едно от най-древните апокрифни евангелия открити досега, съобщи БНР.

Древният ръкопис датира отпреди 1500 години и написан на арамейски език. Очаква се безценната реликва да разтърси християнския свят със съдържанието си. Евангелието е дадено за съхранение в Съдебната палата в Анкара, а след приключване на реставрацията ще бъде изложено в Националния етнографски музей.

Говори се, че от Ватикана са проявили голям интерес към мистериозното евангелие, но министърът на културата Ертурул Гюнай отрече тези новини и каза, че засега няма официален иск от страна на папата. Предполага се, че евангелието е едно от обявените за апокрифни след Вселенския събор през ІV век в Никея - гр. Изник, Северозападна Турция, след който висшите християнски духовници са обявили четирите евангелия – на апостолите Лука, Матей, Йоан и Марк – като единствените достоверни източници на Божието слово, а другите близо 100 са били отхвърлени като ерес.

Откритото в Анкара евангелие е едно от най-старите открити до сега и е написано на арамейски – езика, на който е говорил Христос. Ръкописът е от 52 страници, изписани на кожени кори. Според някои специалисти, текстът предава неподправеното учение на Исус преди да бъде обявен Божи син и затова може да разтърси християнския свят. Стойността му отсега се изчислява на повече от 20 млн. долара.

Според някои твърдения в пресата, древният ръкопис е Евангелието на Варава – бунтовникът, помилван от Пилат Понтийски вместо Исус. През 325 г., в земите на днешна Турция, Светите отци забраняват текста като еретичен, защото в него пишело, че на Голгота не умира Исус Христос, а Юда Искариотски, който го замества. Турският министър уточни, че уникалната текстура е запазена. Ценната находка е била открита в пещера близо до иракската граница. Евангелието ще бъде обявено за национално културно наследство на Турция. Министърът обеща, че след реставрацията, която ще се извърши с подобаващото уважение и внимание към религиозната реликва, Евангелието ще бъде показано на света.

Полицията води разследване дали някой притежава копие, защото се разбра, че ръкописът е бил намерен преди 9 години и се е пазел досега в Съдебната палата в Анкара. Главната прокуратура също е започнала разследване по случая. Една от версиите е, че военните са открили ръкописа, но са го предали, едва след като приключили засекретеното проучване.

В днешно време на арамейски език се говори само в няколко християнски селища в Сирия, където са живели първите християни. Те са успели да съхранят автентичния древен език на Христос от близо 3 хилядолетия насам.