Една от формулировките на знаменития закон за всемирното привличане на телата на Нютон гласи: "Всяка частица във Вселената привлича която и да е друга частица със сила (F), право пропорционална на произведението на техните маси (m1m2) и обратно пропорционално на квадрата на разстоянието (r2) между тях – F = Gm1m2/r2", където G=(6,6720±0,0041).10-11 N.m2/kg2 е гравитационна константа. Направена е и уговорката, че разстоянието се измерва между центровете на телата, което не означава, че гравитационната сила по някакъв начин "излиза" от тези точки или, че цялата маса на телата е съсредоточена в техните центрове. В действителност всички частици, съставящи материалните тела се привличат взаимно, но тяхното сумарно действие е такова, че резултатната сила на привличане е насочена по линията, свързваща центровете на телата.
Повече по темата: http://rdsc.md.government.bg/BG/Activities/Publication/Dzanev/4-2.pdf
