Майкъл Кремо в България

Познат е на международната читателска, научна и академична общност като интересен събеседник, автор на бестселъри, изследовател и популяризатор на науката.
Член е на Световния Археологически Конгрес (World Archeological Congress), Европейската асоциация на археолозите (European Association of Archaeologists), Асоциация "Философия на науката" (Philosophy of Science Association) и Общество "История на науката" (History of Science Society). Взима участие в организиране на V Световен археологически конгрес (21 - 26 юни 2003 г.), секция "История на археологията".
Специализирал е история на археологията и археологически аномалии.
Основен обект на неговия научен интерес е въпроса за произхода, същността и перспективите пред човека. В научните си изследвания прилага комплексен, интердисциплинарен и енциклопедичен подход. Представител е на Ведичическото направлeние в съвременния научен креационизъм. Сътрудник е на Бхактиведанта институт, САЩ (Bhaktivedanta Institute, USA).
Участва активно в международния културен и научен обмен (научни конференции и симпозиуми, лекции и срещи с представители на научната, академичната общност и широката общественост, срещи с читатели, общуване с медиите), пътувайки интензивно през по-голямата част от годината.
В непосредствените си лични контакти с най-разнообразна аудитория на много места по света, той разкрива широкия си интерес и задълбочени познания в различни области на познанието.
Автор е на няколко книги, превърнали се в световни бест-селъри, две от които са преведени и на български език.
Уважаван гост и лектор е в редица реномирани и добре познати международни научни и академични институции: Кралски Британски Институт за разпространение на научни знания, Руската академия на науките, Дарвинов музей в Москва; университети и колежи в: Кентъки, Оклахома, Аризона, Мериленд, Нюарк, Бъркли, Сиатъл, Лондон, Ню Касъл, Амстердам, Лисабон, Лувеин, Берн, Грьонинген, Утрехт, Гент, Варшава, Прага, Будапеща, Москва и много други градове по света.

Интервю от в-к Дума
Майкъл Кремо е роден на 15 юли 1948 г. в САЩ. Познат е на международната читателска, научна и академична общност като интересен събеседник, автор на бестселъри, изследовател и популяризатор на науката. Основен обект на неговия научен интерес е въпросът за произхода, същността и перспективите пред човека. Той е един от отявлените отрицатели на Чарлз Дарвин и смята, че надсетивен ум е създал нашата планета Земя и нас - нейните обитатели. Автор е на няколко книги, превърнали се в световни бестселъри, две от които са издадени и у нас от ИК БАРД. Канен е за лектор от Кралския Британски институт за разпространение на научни знания, от Руската академия на науките, от Дарвиновия музей в Москва и от университети в цял свят. В момента е в България също като гост лектор в Софийския университет.
- Г-н Кремо, бяхте сред първите преди година учени, които се опълчиха на теорията на Дарвин и заявиха, че човекът не е еволюирал от маймуната, а е деволюирал от нивото на чисто съзнание. Потвърди ли се теорията ви през последните години? Как я възприемат хората?

- Напоследък има засилен интерес към дейността ми в научните среди и обществото. Книгите ми се превеждат на все повече езици. Много от текстовете ми се публикуват в научни издания, едно от които е археологическото списание “Древност”. Мисля, че има нарастващ интерес към алтернативните възгледи за произхода и древността на човешкия род, изразени в книгите и лекциите ми.В своята първа книга “Забранената история на човешката цивилизация” представям археологически доказателства, които противоречат на Дарвиновата теория за еволюцията. Дарвинистите твърдят, че хора като нас са се появили преди 100-200 хил. години, а преди това е имало само примитивни човекоподобни. В резултат на 8-годишно изследване в историята на археологията в различни региони на света открих стотици доказателства - човешки кости и артефакти на милиони години. След като прочетоха книгата ми, хората попитаха какво е обяснението на теорията за произхода на човека, ако всички поднесени от мен археологически доказателства противоречат на Дарвиновата теория.В новата си книга “Човешката деволюция” предлагам ведическа алтернатива на Дарвиновата теория, основаваща се на древните санскритски текстове на Индия. Основното, което казвам в книгата, е, че не сме еволюирали от материята, а сме деволюирали от нивото на чистото съзнание. Говоря и за процеса, по който съзнанието може да бъде възстановено до своето чисто състояние - основна цел на човешкия живот, силно повлиян от материалната концепция.

- Върху какво работите в момента и какво да очакват читателите ви?

- В момента работя върху книга с работно заглавие “Забранената археология 2”. След издаването на “Забранената археология” съм открил много нови доказателства за изключителната древност на човечеството.

- Бихте ли споделили нещо от новата си книга?

- Има много интересни случаи. Например този в местността Пердика в Гърция, където тамошен археолог е намерил останки от убит мамут. Мястото според него е на 3 милиона години. Само хора са в състояние да ловуват такова огромно животно, така че това може да е доказателство за присъствието на хора на Балканите преди 3 милиона години.

- Кои автори ви вдъхновяват в изследователската работа?

- Колкото и да е странно, черпя вдъхновение от Дарвиновия труд “За произхода на видовете”. Въпреки добрите си намерения той е допуснал грешки, много популярни днес, които изпитвам необходимост да поправя. В интерес на истината някои ме наричат “Преродилият се Дарвин”, казвайки, че съм се родил отново, за да се поправя. В личен план и в академичните си изследвания се вдъхновявам не само от научните трудове, но и от древните текстове на Индия, като “Бхагавад-гита” и “Бхагавата-пурана”. От тях съм научил много неща, които не съм чул в училище и в университета. Например това, че хората са съществували на земята още от най-древни времена. За пръв път прочетох това във ведическите произведения. Тогава се запитах дали има доказателства, подкрепящи тази теза, и това даде начало на изследванията ми, довели до “Забранената археология” и “Човешката деволюция: ведическа алтернатива на теорията на Дарвин”.

- Социологически изследвания сред младежта у нас показват, че около 40% от младите не виждат смисъл да четат, а повече от 40% не знаят кой е Дарвин. Каква според вас е ролята на образователната система?

- Да, много хора днес не четат книги, но и много четат. Затова все още има книжарници. Опитвам се да стигна до хората с помощта на различни средства: книги, вестници, списания, открити лекции, радио- и телевизионни интервюта, интернет. Наистина много от младежите не четат, освен ако не са принудени в училище. Добре е, в известен смисъл, че някои от тях не знаят кой е Дарвин. Би било интересно да се проучи колко от тях приемат дарвинизма, както се преподава днес. В САЩ според “Галъп” само 10% от хората приемат Дарвиновата теория, 30% считат, че Бог е създал живите същества чрез еволюция, ръководейки процеса, а около 50% от населението вярва, че хората са създадени от Бог такива, каквито са. Съществуват големи дебати относно това как да се преподава тази теория в училищата. Неотдавна Съветът на Европа прие резолюция, с която страните членки са подканени да изключат алтернативни на Дарвиновата теория от училищата. (След доклад на ПАСЕ за “опасностите от креационизма в образованието”.) Това е грешка - едно демократично общество не би трябвало да действа по този начин.Големият процент от учените подкрепят Дарвиновата теория, но хората трябва да знаят, че има малцинство, което не я приема. Мисля, че в държавните училища трябва да бъде отчетено в няколко урока, че Дарвиновата теория има опозиция. Аз самият съм пример за това. Идвам от Хърватска, където изнесох два доклада срещу Дарвиновата теория. Опозицията срещу дарвинизма е факт и тя трябва да бъде отразена пропорционално в учебните програми, а учениците в държавните училища, поддържани от данъкоплатеца, трябва сами да направят своя избор.

- В своята книга “Структура на научните революции” Томас Кун говори повече или по-малко за същото. За смяната на парадигмата, за фактите, които противоречат на доминиращата в момента концепция в науката, за цензурата. Това може да бъде свързано с дарвинизма и цензурирането, което учените-дарвинисти налагат на всички идеи, противоречащи на тази теория.

- Съгласен съм, че теоретичните предубеждения и представи предопределят това как учените се отнасят към фактите. Аз наричам това “процес на филтриране на познанието”, действащ в света на науката. “Филтърът” е Дарвиновата теория, около която съвременните учени се обединяват. Тя може да бъде сравнена с парадигмите, за които Кун говори в книгата си. Фактите и доказателствата, които я потвърждават, лесно преминават през филтъра. Тези неща се преподават в учебните заведения и се дискутират в медиите. Фактите, които радикално противоречат на дарвинизма, биват филтрирани, изоставяни и в крайна сметка - забравяни, в някои случаи дори с натиск. Кун твърди, че понякога има толкова много филтрирани доказателства и факти, че постепенно учените не могат да ги избегнат или премълчат. Така с времето може да се стигне до смяна на парадигмата. Може да се каже, че се опитвам да провокирам точно това и че днес светът е на ръба на такава промяна. Аз наричам това предоговаряне на фундаменталната представа за реалността.Преди стотина години учените, преподавателите, просветителите, религиозните дейци и хората, като цяло, са стигнали до съгласие, че Дарвиновата теория за еволюцията е най-доброто обяснение на произхода на човека и другите животински видове. Това е напълно материалистическо обяснение. Днес все повече доказателства от различни сфери на науката поставят под съмнение ключови аспекти на тази теория. Аз я подлагам на съмнение от археологическа гледна точка. Мисля, че това, което виждаме днес, е опит за предоговаряне на общоприетото по отношение на произхода на човека и видовете. В тези преговори участват също креационистите, алтернативната наука и тези, които споделят възгледите за Разумния създател. Мисля, че и основната наука трябва да вземе участие в предоговарянето. Образователната система трябва да даде възможност на всички хора да научат за това. Мисля, че следващите десетилетия ще доведат до изместване на Дарвиновата теория като основно разбиране за произхода на човека и видовете.
Въпроси: Асен Генов в-к ДУМА (27 октомври 2007)

Изявление за пресата: Теория на еволюцията в изказвания отхвърлена от Европейския парламент

Полският евродепутат проф. Мацией Ц. Гирич организира в средата на октомври семинар за слабите места в теорията на еволюцията. Гирич е известен професор по генетика и е бил председател на този факултет при полската Академия на науките. Синът му е настоящият полски министър на възпитанието. Професор Гирич категорично отхвърли научни изследвания на които служи за база теорията на еволюцията и постави под въпрос преподаването на една недоказана, но прогресивно фалшифицирана хипотеза – тази на макро еволюцията. Професор Гирич разказа как са се върнали децата му от училище след като им е преподавана теорията на еволюцията. На тях им било обяснено, че с научни изследвания е доказана еднозначно и без съмнение макро еволюцията в рамките на генетиката, т.е. развитието респ. произхода на живота. Това бе нещо ново за проф. Гирич, който е прекарал живота си с генетични изследвания на най-високо ниво. Той поясни на участниците в семинара в Европейския парламент, че в рамките на всичките му научни изследвания не е намерено нито едно доказателство за макро еволюцията, а напротив само оборващи доказателства. Професор Гирич получи подкрепа от други пристигнали специалисти. Професор Йозеф Мастропаоло дойде специално от САЩ, за да обясни на евродепутатите, че не съществуват доказателства за често постулираната макро еволюция. Под макро еволюция се разбира мнимото създаване на нови, до сега несъществуващи биологични структури чрез еволюция - както например образуването на крило, на дроб или на птича човка при влечуго. Той поясни на публиката, на базата на ръководени от него изследвания, че на пропагандираната в училищата и представяна за доказана макро еволюция след повече от 150 години й лисва всякакво емпирично доказателство. Промяната на налични структури, например селекционирането на особено дълги или малки и дебели човки се счита за микро еволюция. От Германия дойде др. Ханс-Йоахим Цилмер експерт по въпросите на еволюцията и член на Академията на науките в Ню Йорк, който е автор на няколко книги за палеонтологията, преведени на до десет езика, който поясни на заседанието с много примри, че съществуват изключително геологични находки, които опровергават еднозначно теорията на еволюцията. Документите н вкаменелостите не съдържат доказателства за макро еволюция. Вместо незабележимо бавно развитие на видовете от един вид към друг, както се твърди в училищата, може да се наблюдава само стабилност на формите на живот като се взима под внимание варирането и нагаждането в рамките на микро еволюцията, т.е. предаване на вече съществуваща наследствена информация съгласно законите на Мендел. Френският геолог др. Гъй Бертхаулт представи много факти, доказващи че геологичните слоеве не са се образували за милиони година, а в много по-кратки периоди. Същите процеси се наблюдават и днес при седиментация, която е предизвикана от водни приливи. Тези процеси са възпроизведени в сътрудничество с руски научни работници в лабораторни условия. Изобщо за да има макро еволюция, би трябвало, противно на бързо образуващите се геологични слоеве, да се постулират много продължителни, почти безкрайни периоди за почти безкрайно бавните процеси на седиментация. Между тези, които помогнаха да се организира този исторически семинар бе др. Доминик Тасот (Dr. Dominique Tassot), директор на Centre d'Etude et de Prospectives sur la Science (CEP).. C.E.P., е организация, която представя 700 френско говорящи научни работници, интелектуалци и представители на други професии. Те отхвърлят теорията за еволюцията и противопоставят на това недоказано учение научни доказателства. Проф. Гирич заключи обсъждането с апела, че теорията за еволюцията не бива да се представя в училищата за абсолютна истина. http://www.zillmer.com/

Загадката около измирането на мамутите

Измирането на мамутите е една от големите загадки, която не обичат да дискутират в научните среди. В художествени и научни изображения мамутът се представя почти винаги в зимна обстановка и с дълга, рошава козина. Дали изображението му съвпада с действителността и дали климатът по местата, които е обитавал витаги е бил така студен и арктически като днес? На този въпрос ще се спра подробно по-долу. Загадка е и тяхното изчезване. Досега еволюционистите са смятали, че това е станало поради човешка намеса. Но както ще видим по-долу, истината е далеч по-страшна.
Първо, ще започна с това, че мамутът е голямо животно. Бил съм в Палеонтоложкия музей в Москва, виждал съм техни скелети и съм удивен от размера им: http://arheo-filipov.hit.bg/new_p5.htm Това животно, чиито размери са между тези на индийския и африканския слон, се нуждае от много храна. Наличната днес растителност както и малкото водни източници в областите, в които са живели, не биха били достатъчни като хранителни запаси за този многоброен животински вид. Намерените в стомасите им останки от пресни растения показват, че климатът е бил значително по-топъл. Дългите им косми висели до земята и при преминаването през заснежените терени биха се заледили. За разлика от овцата мамутът имал къси влакна на козината си, само отделни косми били доста по-дълги. Съвременните животни, обитаващи полярните региони, имат гъста козина, но без дълги безмастни косми. Всички намерени мамути били добре охранени и имали натрупвания от мазнини. У арктическите животни като лос и карибу ( северен елен) мастните слоеве са значително по-тънки. Въпреки първите впечатления изобразяването на мамута в зимна среда, обосноваващо се на намирането на екземпляри сред ледовете е погрешно. Заедно с мамута са измрели и риноцеросите, които и днес са забележително добре запазени в замразено състояние. Те също се срещат само в по-топли области. Освен това са намерени части с още по-добре запазено месо от различни животни. При изброяването на животните, което сигурно не е пълно, прави впечатление, че става дума за обитателите на умерени географски ширини, а с това и по-топъл климат. При това положение, ледниковата епоха е просто мит. Реалната картина е била следната – по това време Сибир е бил в умерен пояс. И големите животни като мамутите и риноцеросите са се радвали на просторни и обилни пасища. Северният полюс е бил не в Арктика, а в залива Хъдсън, Канада. Това е научно доказано.
Тъй като мамутите са намерени и все още се намират с кожа и козина в изправено положение, включително с лесно разваляща се храна в стомаха ( а са открити и други животни, обитаващи по-топли области със запазени парчета месо), като обяснение може да става въпрос само за внезапна смърт. При горните обстоятелства бавното замразяване чрез влошаване на природните условия ( ледников период) може да бъде напълно изключено.
Тъй като въз основа на находките обхватът на катастрофата се разпростира на много повече от 5000 километра от Сибир до Аляска, не може да става дума за причина с локален характер. Трябва да е имало събитие с големи размери, което е повлияло на обширни области на Земята.
Според днешните схващания на традиционната наука мамутите са измрели преди най-много 13 000 години. За съжаление геологията не е документирала събитието, което може да е причинило внезапната смърт на мамутите и другите бозайници, като се изключи привидния край на последния уж ледников период.
Общо взето, сякаш се получава логична картина. Поне в голямата си част Арктика не е била заледена и изведнъж била стегната в ледена покривка. Точно на другия край на земното кълбо – Сибир, за часове се е превърнал в арктически фризер. В срещуположните части на Земята протекли качествено еднакви събития, макар и не изведнъж, а на етапи. Такава внезапна промяна на климата от топло до вледеняващи температури води до изключително силен стрес върху животните. Това предизвиква травматичен шок и изпадане в състояние на хибернация, при което мозъкът и кръвообращението внезапно спират да функционират.
Каква катастрофална промяна е настъпила? Много интересна идея развива изследователя Чарлз Хапгуд в интересния научен труд „ Карти на древни морски крале”, изд. Бард, 2004. Само ще спомена на читателите, че през 1958 година Хапгуд публикува книгата си „ Променящата се земна кора”, която подробно излага дългогодишната му изследователска работа. В предговора Алберт Айнщайн, малко преди да почине, коментира : „Първото съобщение, което получих от господин Хапгуд, ме наелектрилизира. Идеята му е оригинална, с голяма простота и ако тя се утвърди, може да има голямо значение за всичко, което е свързано със земната повърхност...Тази доста изненадваща, дори възхитителна идея заслужава вниманието на всеки, който се интересува от теорията за развитието на земята”.

Тук представям два видеоматериала на изследователя Ранд Флем-Ат по книгата на Чарлз Хапгуд и измирането на мамутите : http://www.flem-ath.com/
Александър Филипов

Имало ли е хора -великани на Земята?

Много интересен материал за древни великани, живели някога на Земята, драгите читатели могат да прочетат тук: http://www.epochtimes-bg.com/2006-01/2006-07-22_01.htm

С малко допълнение, представям и този интересен материал:

"През ноември 2007 г. военният фотограф от САЩ Даниел Фишер снима с камера в баварската пещера Брейтенвинер гигантски кости.Пещерата се намира до контролнопропускателния пункт 35 на Обединения мултинационален център за подготовка - тренировъчна база на НАТО в Бавария. Фишер е преместен тук след 7 години стаж в армията."Аз и двама мои приятели случайно открихме странното място. Носехме видеокамера и заснехме хиляди огромни кости, които явно са принадлежали на титани. Връщахме се в пещерата десетки пъти и гледахме многократно видеото. Накрая решихме да се свържем с учени, които да обявят откритието, след като се убедят в неговата достоверност", пише Даниел Фишер до изследователя от Калифорния Патрик Кук, автор на бестселърите "Човешките доктрини:ужасната истина"Изгубените книги на Библията" и "Най-великата измама".Патрик Кук на свой ред гледа филма и се свързва със сержанта за допълнителна информация, която той разкрива в радиошоуто "Зона Х". Даниел Фишер не избира Патрик Кук случайно. През 2003 г. изследователят и екипът му попадат на мистериозен документ, подписан от Бертхолд Буч-нер в далечната 1563 г. Бучнер говори за планини от великански кости, натрупани в пещерата Брейтенвинер. "Невежите няма да повярват на тази история, а образованите ще я сметнат за невъзможна. Но ние бяхме там и видяхме с очите си. Това е самата истина!... Открихме толкова много останки, че първият от групата трябваше да ги мести и събира едни върху други, за да освободи място да влезем. Те бяха изумително дълги, сякаш от измрели гиганти. Стигнахме и до свод, под който стоешеколосален череп,какъвто никой никога не бе виждал!", разказва немецът преди 500 години."Сержант Фишер е убеден, че пещерата е масов гроб. Не е чувал теории за великани, населявали планетата.В момента пещерата е труднодостъпна, тъй като е в зоната на тренировъчната база, но филмът може да се види свободно в интернет. Краткото видео е поредно доказателство за тайнствена раса, бродила по нашите земи", коментира Кук. Досега той е проучил над 200 исторически описания на титани от целия свят. Събрал ги е от легенди, разкази,исторически хроникии летописи на инки, ацтеки и толтеки, индианци и аборигени, европейци, австралийци и азиатци. "Те са навсякъде - обяснява той, - в историята, литературата и фолклора ни. Митове за тях има в почти всяка човешка култура. Дори католическата църква почита уникалния си светец от III в. свети Кристофър, който пренасял хора на раменете си, преджапвайки най-дълбоките реки като плитки вадички. Кристофър е с 15-метров ръст и е изглеждал страховито. Така го описва ранният християнски автор Жак де Воражин в сборника с жития на светци и мъченици "Златната легенда".Цяла "Книга на гигантите" съдържат и Кумрански свитъци от Мъртво море. Фрагменти от "Книга на Енох", която е част от свитъците, разказват как 200 ангели прелъстили "смъртните жени на човеците". От необичайните бракове израснало поколението на 14-метровите хора. Колосите в Библията също са многобройни, Най-известният от тях е Голиат. "По онова време бродеха из Земята исполини", четем в четвърти стих от шеста глава на "Битие". В "Числа" (13:33) Мойсей описва расата на титаните в Ханаан: "И там видяхме исполините, Енохови синове от исполински род: изглеждахме пред тях като скакалци, такива бяхме и в техните очи." В книга З, стих 11 от "Второзаконие" васанският цар Ог спи на железен одър, замислен за четириметровия му ръст. Одърът бил дълъг 4,30 метра и широк 200 см. "Някога на Земята имало гиганти", написал също и древногръцкият поет Омир -700 години преди Христовото летоброене.ФактитеПрез XIX в. в хода на завоюване на Северна Америка кавалерията на САЩ и наемни войници влизат в битка с местно племе, чиито бойци се извисявали над З метра. След безогледната сеч оцелелите са преместени в резервати. Армейските генерали се оправдават, че избитите не са хора, тъй като са твърде високи, червенокоси и с бяла кожа. Страхувайки се от реакцията на индианците, правителството издава заповед труповете да се натоварят на кораби и да се пренесат в института "Смитсън" във Вашингтон, основан през 1846 г. с дарение на английския химик Джеймс Смитсън. Архивите на института свидетелстват, че екзотичните кости наистина са съхранявани в него. От 1792 г. до 1965 г. археолозите не спират да изравят скелети на титани в 16 американски щата. Според Колумб и ловеца на бизони Бъфало Бил Коуди исполините от Северна Америка достигали ръст от 8 метра и прескачали без усилие биволи. С тях си общували индианците сиукси и алгонкин. През 1556 г. йезуитският мисионер Мелхиор Нунес в писмата си от Индия и английският свещеник Джордж Хейкуил в своята "Апология" от 1627 г. обясняват живо как отряд от 500 гиганти стрелци охранявали портите на Пекин. Китайците се гордеели с богатите си находки от4,57-метрови костиПрез 1692 г. археолози отварят гробница близо до Ангерс, Франция. В нея лежи скелет, дълъг 5,5 метра. В Агадир, Мароко, френският капитан Лафанешер се натъква на пълен арсенал бойни оръжия - 500 двуостри брадви, тежащи над 15 кг. Бойците, които са ги въртели в битка, е трябвало да имат огромни ръце и ръст поне 4 метра. Известни са имената и на 15 коло-си от Великобритания от по-нови времена. Всички те са над 2 метра и половина. На Острова са изравяни най-често четириметрови човешки скелети от различни епохи. Мореплавателите Христофор Колумб, Фердинанд Магелан, сър Фран-сис Дрейк, Томас Кавендиш, Оливер Норт, Уилям Коули, Джордж Шелвок и Себалд де Веерт съвсем безстрашно и не на шега описват титаните, които срещали по време на своите пътешествия."

УЧЕНИТЕ: ПРЕДИ 25 ХИЛЯДИ ГОДИНИ НА ЗЕМЯТА Е ИМАЛО ЯДРЕНА ВОЙНА

Това показват резултатите от съвместен научен проект на специалисти от НАСА и френски учени. Изглежда теорията на Дарвин, според която нашите далечни предци са били маймуни, губи все повече позиции. Наскоро завърши най-големия за последните пет години съвместен изследователски проект на специалисти от НАСА и френски учени. Подготвеният по него отчет се оказа пълен със съвсем неочаквани факти, свидетелстващи, че преди 25 хиляди години Земята е преживяла глобална ядрена война! По цялата планета изследователите открили повече от 100 кратера, оставени от мошни взривове в древни времена. Най-дълбокият от тях се намира в Южна Африка. Именно чрез анализ на стените му, а по-точно на земните пластове в него е било изчислено времето на грандиозната катастрофа. Учените успели да определят и силата на ядрения удар: повече от 500 хиляди тона тротилов еквивалент. За сравнение бомбандировката над Хирошима е със сила 20 хиляди тона. Представете си колко мощна е била древната атака, ако тя, както смятат учените, е променила скоросттта на въртене на Земята около оста си! В резултат на ядрените експлозии, водата от Световния океан е започнала движение и се е получил нещо като гигантски водовъртеж. Неговата сила накарала Земята да започне да се върти по-бързо. През миналия век в градовете на маите са били открити древни календари, в които денонощието е 36 часа. Учените смятат, че такава е била продължителността на земния ден преди ядрената война. Между другото, в генетичната памет на съвременните хора още се пази тази информация. Опитите на физиолозите доказали, че ако човек е поставен в подземие и е лишен от възможността да следи времето, неговия организъм се настройва на денонощие с продължителност 36 часа. Според специалистите свидетелства за свръхмощна ядрена катастрофа има в древните предания и епоси на много народи. Ако се премахнат метафорите от митовете на африканските пигмей за “голям огън, спускащ се от небето”, то ще се получи напълно достоверна хроника за взрив и последващата го ядрена зима. А в световно известната “Махабхарата” достатъчно подробно се разказва, как са се спасили, от ядрената война. За първи път в света хората построили под земята бомбоубежище и се спасили от унищожителния огън. Подобни подземни галерии са открити в Алтай, Урал, Тян Шан, Сахара и в Южна Америка. Предназначението на тези катакобми става видно даже за тези, които не са специалисти. Една от неминуемите последствия на ядрената катастрофа е мутацията на живите организми. Радиоактивния мутагенезис преправя хромозомните вериги на човека в резултат, на което радикално се променя неговия облик. Нашите далечни предци не са успели да избегнат тази участ. Скоро след глобалния взрив човешкото общество е представлявало сбор от мутанти. Сред тях е имало хора с крила, великани (техни кости и сега се намират по време на разкопки) и джуджета, чиито преки потомци са пигмеите в Африка и народите допа и хама в Тибет. Една част от тези мутанти не успели да се адаптират към околната среда и загинали, а друга била изтребена от съперниците, нахлуващи на тяхна територия. Учените смятат, че древните хора са имали трето око, намиращо се над носа, а в наше време генетичната памет за този орган определя нивото на интуицията на човека. Обаче най-типичните представители на облъчването с радиация за циклопите и монголоидите – в крайна сметка именно те са били основните конкуренти в борбата за оцеляване. Монголоидите победили! Сега тяхната раса е най-разпространената от всички човешки раси на Земята. Според специалистите процеса на мутация, макар и бавно, и в момента продължава. И така преди 25 хиляди години нашата планета се е превърнала в гигантски Чернобил и ние, съвременните хора, сме потомци на мутантите, появили се в резултат на тази катастрофа. Това показват резултатите от международното изследване, което обаче не показва кой и защо е започнал тази древна ядрена война. Учените само предполагат, че тогава са съществували могъщи цивилизации, разполагащи с технологии, чиито тайни не са известни и до момента. Събирането на информация за тях е целта на нов проект, който стартира през есента.

Защо динозаврите умират в неестествени пози?

Защо почти всички вкаменелости на динозаври са с широко отворена уста, главата отметната назад и гръб извит в дъга?
Палеонтолози стигнаха да извода, че динозврите са загивали в страшни мъки от поражения на мозъка и асфиксия. За това ясно свидетелстват неестествените пози, в които обикновено се намират скелетите на древните животни, пише Live Science. При почти всички вкаменелости на динозаври устата е широко отворена, главата отметната назад, а гърбът извит в дъга. Например, точно така изглежда археоптерикса – древен предшественик на съвременните птици.
Отдавна специалистите се опитват да обяснят неестествените пози на скелетите и деформацията на крайниците с изсъхването на мускулите и сухожилията. Смята се също, че животните са загинали във вода и течението е изкривило труповете в странни пози.
Синтия Маршал Фокс (Cynthia Marshall Faux), палеонтолог от Йелския университет и Кевин Падиан (Kevin Padian), професор по биология от Калифорнийския университет в Бъркли (University of California, Berkeley), предлагат своя теория. Според тях телата на древните животни са причудливо извити не след смъртта им, а по време на дълга и мъчителна смърт. Една от причините за гибелта на динозаврите може да бъде задушаване от вулканични газове – много останки са открити в отлагания от вулканична пепел. Специалистите допускат, че смъртта е предизвикана от тежко поражение на мозъка, силно кръвотечение и отравяне от газове.
Фокс и Падиан отбелязват, че странните пози на вкаменелостите са потвърждение за тяхната топлокръвност. Неестествените пози са присъщи само на динозаври, птерозаври и млекопитаещи. Тези животни имат бърза обмяна на веществата, което означава, че са топлокръвни. Животните със слаба обмяна на веществата – крокодили и гущери – използват по-малко кислород, поради което кислородния глад при тях не е толкова мъчителен.
Палеонтолозите се надяват, че версията им ще помогне на учените да възстановят средата на обитание на динозаврите и да установят в какви условия са умирали древните животни.

Измамата на Ернст Хекел за биогенетичния закон

Онова, което някога бе познато като теория на рекапитулацията ( повторението), отдавна е зачеркнато от научната литература. Въпреки това горната теория все още се представя като научна реалност в някои еволюционистки публикации”. Съчинената в края на XIX век от Ернст Хекел теория гласи, че живите ембриони изминават ( повтарят) процеса на еволюция, който псевдопредшествениците ни са изминали. Хекел съставил теорията, че човешкия ембрион по време на развитието си в майчината утроба последователно показвал характерните качества на риба, влечуго, бозайник и накрая на човек.
През годините бе доказано, че теорията е пълна безмислица. Сега се знае, че „хрилете”, които уж се показват в ранните стадии на човешкия ембрион, фактически са първите фази на развитие на канала на средното ухо, на щитовидната жлеза и тимуса. Ембрионалната част, която бе свързвана с „ жълтъчна торба”, се оказа торба, която снабдява ембриона с кръв. Частта, индентифицирана от Хекел и поддръжниците му като „опашка”, фактически е гръбнакът, който прилича на опашка само по време на образуването си, преди да се оформят краката. Това са универсално признати, научни факти.
Джорд Гейлорд Симсън, един от основателите на неодарвинизма, пише: „ Хекел дал погрешно тълкуване на участващия еволютивен принцип. Вече със сигурност е доказано, че онтогенията ( развитието на индивида от яйцеклетката до състояние на полова зрелост) не е повторение на филогенията ( историята на произхода на живото същество)” ( Симпсън/ Бек, 1965 г., стр. 241).
В статия, публикувана в „ Америкън сайънтис”, можеше да се прочете следното: „ Без съмнение биогенетичния закон на Хекел е мъртъв. През 50 – те години на миналия век той бе премахнат от учебниците по биология; като тема за сериозни научни изследвания той бе умрял още през 20- те години”. ( Кийт С. Томсън, в: „ Америкън сайънтист”, т. 76, май/юни 1988 г. , стр. 273).
Ернст Хекел сам бил добър наблюдател на природата, но бил славолюбив като проф. Райнер Проч. Затова фалшифицирал рисунките си, за да утвърди теорията, която застъпвал. Подправените му рисунки илюстрирали по измамен начин, че човешкия ембрион приличал на риба. Когато бил разобличен, единственото му оправдание пред академичното събрание било, че други еволюционисти вършели подобни позорни неща: „ След компромисното признание за фалшифицирането съм длъжен да се чувствам прокълнат и смазан, ако не беше утехата, че виждам до себе си банката на обивняемите стотици други, сред които и много от най-надежните наблюдатели и биолози с най-добро име. Преобладаващият брой от всички таблици в най-добрите учебници по биология, студиите и трактатите по същия начин заслужават да бъдат обвинявани, защото са неточни и повече или по-малко фалшифицирани, схематизирани и конструирани”. ( Хичинг, 1982 г., стр. 204). Фалшификации се правят по целия фронт!

Загадката около вкаменения чук

За много от консервативните геолози и палеонтолози геоложките принципи на Чарлз Лайъл са се смятали за непогрешими. Но ето, че се появява един интересен артефакт, който поставя под въпрос горепосочените принципи. Ето как го описва германския изследовател Ханс – Йоахим Цилмер:
„ През 1934 г. близо до градеца Лондон в щата Тексас, САЩ, в тамошните скали е намерен древен, пострадал от атмосферните влияния чук с отчупена дървена дръжка, открит от семейство Хан. Мястото на находката спадало към същата част на планинския хребет Ляно Ъпфлит. От скалата стърчал само отчупения край на дръжката на вкаменения чук. Първоначално главата на чука и дървената дръжка били изцяло обхванати от здравия пясъчник. Едва след като масивният камък бил разбит, находката била разгледана и изследвана. Сега находката се съхранява в музея „ Свидетелства на сътворението” в градчето Глен Роуз, щат Тексас, САЩ. Тази находка породила голям интерес сред някои среди в научния свят. Били направени подробни изследвания независимо един от друг от различни институти. Джон Макай, директор на Фондацията за изучаване на сътворението в Австралия, по време на престоя си в Америка подложил чука на основен анализ. Различни австралийски металурзи, като и реномираният Металургичен институт на лабораторията „ Бастел Мемориал” в Кълъмбъс, щата Охайо, САЩ, участвали в тях. За изследване на структурата и състава на стоманата, от която е произведена главата, били използвани високотехнологични електронни микроскопи.
Резултатът от изследванията бил мистериозен и същевременно загадъчен, защото се установило, че химическият състав на главата се състои от 96,6 % желязо, 2,65 % хлор и 0,74 % сяра. Невероятно е, че материалът се състои от почти чисто желязо ! Други примеси или замърсявания не били констатирани.
Към безразрушителните методи на изпитване на стоманата спадат и рентгенови методи, магнитни изпитателни методи и ултразвук. Посредством рентгенови снимки било установено, че стоманата в главата на чука няма примеси или нееднородности. Следователно по някакъв начин тя е облагородена и закалена. Всъщност химически чистата стомана, която не е обработвана повече, би трябвало да е относително мека. Но поради доказаната й еднородна структура, изглежда, става дума за твърда стомана, произведена с помощта на високоразвита технология.
Резултатът от изследванията е направо сензационен и в същото време утопичен, защото който поне отчасти е запознат със съвременното производство на стомана, задължително възникват замърсявания със силиций и въглерод ! Производството на стомана без тези замърсявания е просто немислимо ! Интересното е също така, че при отварянето на парчето скала, в което е намерен чука, през 1934 г. била нанесена повреда на горния край на металната глава във вид на малка резка. И след 60 години не се забелязвала никаква ръжда по нея. Може би явлението се дължи на относително високия състав на хлор при същевременната пълна липса на въглерод, който би влязъл в необходимата за корозиране реакция с въздуха. Останалата повърхност на главата на чука е тъмна и окадена, както става при пожар, за какъвто свидетелства и овъглената вътрешност на дръжката. Анализът на покритието показал 82,9 % желязо, 8,9 % силиций, 3,6 % сяра, 2,5 % калций, 1,3 % хлор и 0, 78 % калий. Съставът на кората би могъл да съответства от една страна на химическа реакция между елементите на метала и на съставките на обгръщащия го каменен материал, както и на разтворените в подпочвената вода субстанции. На част от освободената глава на чука като залепен и разтопен с метала се показва остатък от скалата. Джон Макай и други експерти от Америка изразили становището, че явленията на металната повърхност могат да са възникнали при налягане от най – малко две атмосфери и същевременно предпазване от ултравиолетови лъчения, което по принцип предполага други атмосферни условия на нашата въздушна обвивка. Друго приемливо решение на тези необичайни явления досега не е дадено. Обобщено се получават следните факти:
1. Чукът е произведен от човека.
2. Дръжката се състои от вкаменено дърво, чиято вътрешност е овъглена.
3. Главата на чука се състои от много чист метал, какъвто не можем да произведем и който не корозира.
4. Чукът е бил обгърнат от камъка.
5. Почти едновременно върху чука са въздействали огън и течаща вода.
6. По време на произвеждането на метала върху Земята вероятно имало налягане от поне две атмосфери.
Кога е произведен чука? Доказано е, че някога целият чук е бил обгърнат от масивен пясъчник, а това се отнася и сега за част от него. Част от метала е влязла в химическа връзка със заобикалящия го материал на скалата. От което логично следва, че вкамененият чук трябва да е бил създаден преди възникването на каменния материал ! Геолозите оценяват възрастта на камъка на поне 140, евентуално дори на 400 милиона години. Ако твърдението е вярно, чукът трябва да е поне на същата възраст. Следователно човечеството не би могло да е само на 4 милиона години, а да съществува поне от 140, геологическа гледна точка дори от 400 милиона години. Ако тази датировка се разклати и се докаже грешка в заложената в нея теоретична основа, то чукът, а заедно с него и скалата, и моментът на измирането на динозаврите, може би са само на 10 000 години.” *
Този интересен материал на Цилмер показва, че или човечеството е много по-старо, отколкото си мислим или скалите са много по-млади, отколкото приема консервативната геология. И ни кара да се замисляме – до колко добре познаваме собствената си планета? И защо някои хора твърдоглаво стоят зад принципи и теории които са вече на доизживяване? Съвременните технологии ни позволяват по – добре да надникнем в тайните на Земята. Но дали сме готови да отхвърлим много от предразсъдъците си и да приемем предизвикателствата, които нашата планета ни разкрива ?
Тук можете да видите филм за вкаменения чук: http://www.youtube.com/watch?v=PXYKVUbLRDY
Александър Филипов


* „ Грешката на Дарвин”, Ханс – Йоахим Цилмер, изд. „ Литера прима” 1999

Съществувала ли е мегалитна цивилизация? Митове и факти.

От столетия хората са се удивлявали на огромните няколкотонни мегалитни постройки, пръснати по света. Кой ги е построил? И с каква цел? Къде са останките на тази мегалитна цивилизация? Стотици години тази загадка е била забулена в мъгла. Преди 200 години първите археолози са смятали, че тези постройки са били построени от първобитни племена, тъй като те датирали към каменната епоха. Това схващане се е наложило и досега. Това е разбираемо, тъй като консервативната наука винаги е смятала, че човечеството е тръгнало праволинейно от примитивен начин на живот към уседнал, докато се стигне до по-сложно технологично и социално устроено общество. Смешни са обаче напъните на някои учени да доказват, че обекти като Стоунхендж или пирамидите в Гиза са можели да бъдат издигнати с елементарни средства. Защото не забелязват, че самият замисъл на постройките е далеч по-сложен. Което значи, че те имат определено значение, че в тях са вложени непознати за нас, съвременните хора, технологии и знания. А щом това е налице, значи налице е и съществуването на мегалитна цивилизация, която ги е построила. Но коя е тя? Има ли запазени останки от тези хора? За щастие, в последно време дръзки изследователи са се натъкнали на интригуващи находки и факти, които доказват, че мегалитна култура наистина е съществувала ! А това променя значително хода на човешката история.
Преди 20 години прочетох една интересна книга „ Били ли са „те” на Земята?”. В нея един от авторите, А.П. Казанцев, е написал материал, в който е публикувал снимки на изображения на лица на човешка раса, намерени в територията на Гватемала, около майанския град Паленке. Странното в тези лица е, че основата на носовете им започва високо над веждите. Днес няма раса с такива носове. Друга интересна подробност е, че главите на тези хора са силно издължени. Антрополозите наричат тези черепи „долихокефални”, т.е. продълговати. Разбира се, някои хора веднага ще възразят, че това е практика на тамошните жители да удължават черепите си чрез болезнени процедури от детска възраст. Но в случая, тук става въпрос за напълно автентични черепи. Интересното е, че хора с такъв тип лица и черепи се срещат не само в Южна Америка, но и в Египет, Индия и в района на Средиземноморието. Точно там са и концентрирани най-много мегалитни обекти, както може да се види на горепосочената карта. Дори и сред някои тракийски изображения от най-ранния период могат да се видят лица с такива носове, както е показано на една от снимките. Случайност ли е това? Тези факти досега упорито са били пренебрегвани от ортодоксалните учени. Защо? Защото това значи да се пренапише цялата човешка история. Това значи да се признае, че човекът не е тръгнал от каменна епоха. Че нашата цивилизация не е единствена, че преди нея е съществувала друга, много по-високоразвита. Но да погледнем внимателно някои факти отблизо. В Египет е намерен древен документ, който учените кръщават Турински кодекс. Този кодекс ни предоставя пълен списък на царе, управлявали Долен и Горен Египет много преди династичния период на цар Менес от Старото царство. Там се споменава, че :
„ …почитаните Шемсу Хор,13 420 години
Управлявали до Шемсу Хор, 23 200 години”.
Устната египетска традиция обаче споменава за царе от още по-дълбока възраст- 65 000 години. Последните хора от тази раса са изчезнали едва преди 9000 г. пр. Хр. вследствие сериозен катаклизъм.

Преди 9000 години районът на Средиземноморието доста се е различавал от сегашния. Морското равнище на Атлантическия океан е било много по-ниско от сегашното. Там където се е разпостряло сега Средиземно море, някога е имало гигантски сладководни езера и много открити пространства ( виж картата). Черно море също е било сладководно езеро. По това време протоци като Гибралтар и Босфор още не са съществували. Преди 9000 – 8000 г. пр. Хр. огромните ледници в Северното полукълбо ( Северния полюс е бил в залива Хъдсън, Канада) се стопяват и прииждащото количество вода повдига нивата на океаните. В някакъв момент естествената преграда при Гибралтар, който отделя Атлантическия океан от Средиземноморския басейн, се поддава и позволява на океана да нахлуе в долината. Огромна стена от вода се излива на изток и разрушава всичко по пътя си. Морското ниво продължава да се покачва и накрая около 5600 г. пр. Хр. се поддава и преградата при Босфора. Морската вода нахлува в Черноморския сладководен басейн и така се появява ново море – Черно море.( виж схемата на Черно море). Съществувалата някога цивилизация в този район е била пометена от буйстващото море, но тези които са оцелели са се заселили в района на Египет, Южна Европа, Балканите, чак до земите на днешен Ирак. Една част дори са посетили Южна Америка. Именно тези оцелели хора са основоположници на съвременната цивилизация. Така може да се обясни внезапния разцвет на цивилизации като Египет, Шумер, Индия и в Южна Америка в районите от Перу до Мексико. Жреците на тези новоосновани цивилизации споменават за тази древна раса, която им е оставила в наследство много знания и непознати за нас технологии. Траките също са имали контакти с такива хора. Това обяснява откъде са имали информация за тях, за да ги изобразяват със странните им носове. Също така обяснява откъде са имали нужните знания и технологии за изработване на толкова много изящни златни и сребърни предмети, които днес красят музеите в България. Интересното е, че като изключим долмените в Странджанско, обекти като Перперикон също се вписват в проектите на тази мегалитна култура. Аз лично имах възможността да посетя Перперикон и да се убедя в правотата на предположението си, чиито факти можете да видите тук :http://ahf-fossils.blogspot.com/2015/06/blog-post.html

А сега да обърнем внимание на формата на черепите на тази изчезнала раса. Формата на черепа е необичайна и вероятно принадлежи на много особена, но със сигурност човешка раса, живяла в праисторически времена. Черепът е долихокефален тип, т.е. издължен и прилича на черепите на кроманьонците. Но все пак има разлики. Италианските изследователи Виторио ди Чезаре и Адриано Форджионе посещават Малта в търсене на ключ към загадката. След като разглеждат подробно няколко пъти такива черепи, установяват, че по тях не се виждат краниални свръзки ( естествени шевове, които минават от предния до задния край, където черепът расте заедно с нарастването на годините на детето) и имат абнормално развити темпорални дялове и издълбани и увеличени тилове ( задната част на черепа). Задната част на главата е необичайно дълга. Освен това са по-големи от нормалното. Медицински експерти смятат, че липсата на междинна черепна свръзка е невъзможна, защото в световната медицинска литература не съществуват свидетелства за подобни патологични случаи. Но тъй като черепите са автентични, въпреки липсата на черепна свръзка, то те са абсолютно естествено оформени.
Всички тези факти, изложени дотук, съвсем ясно показват, че мегалитна култура наистина е съществувала. И че това, което съвременната цивилизация е постигнала е благодарение на наследството, оставено ни от предишната. Уважаваният американски философ и историк Томас Самюел Кун ( 1922-1996) пише, че най- големите пробиви в науката се случват, когато странични хора се заемат с даден проблем, защото те не са ограничени от предразсъдъците, които пречат на опитни специалисти да видят очевидното. Според мен, специалистите трябва да се замислят сериозно върху тези думи и да преосмислят досегашните схващания за историята на човечеството.

Александър Филипов

Интересно находище

Интересни снимки е представил тук геологът Николай Господинов. Те са правени по време на пътуването му до рудниците около гара Бов и Лъкатник. На три от снимките се виждат отпечатъци на карбонски дървета – каламити. Интересно е, че подобни отложения могат да се образуват днес с голяма бързина : http://www.cnt.ru/users/chas/sthelenr.htm Оставям снимките без коментар на преценките на читателя.

Юрски ли са скалите край Комщица?

На 28 септември 2008 г. проучихме с моите приятели Димитър Стоянов и Ростислав Траянов околностите на село Комщица, Годечко. Целта на експедицията бе да се открият нови образци на амонитна фауна в тамошните седиментни скали. Самите скали имат интересен строеж, със силно ерозирали хоризонтални канелюри, подобно на срязана вафла. В самите жлебове могат да се открият амонити. В случая това, което ме занимава е дали самите скали са юрски? Според консервативните геолози скалите са от горна юра ( около 150 млн. години). Т.е. амонитите по това време са били господари на праисторическите морета и съвременници на динозаврите! Тъй като аз винаги съм бил скептичен към дългата възраст на Земята, исках на място да проверя доколко е вярна тази теория. Съществувала ли е изобщо мезозойска ера? Много интересен коментар може да се прочете в извънредно издание „ Динозаври” на списание „ РМ”: „От една страна в много райони на Земята изобщо няма скали от триаса, юрата и кредата. Тях или никога не ги е имало, или през милионите години са били смлени на пясък и отнесени в океаните. Затова географската карта на динозаврите има големи бели петна „. По тази теория би трябвало и скалите край Комщица да са изчезнали. Но тях още ги има и както може да се види от снимките ерозията е много слаба. Как да си обясним това? Ако погледнете внимателно снимките, може да видите,че най-долните пластове са оцветени в червено, като нагоре те избледняват до охра, а най-отгоре варовиците са бели. Червеният цвят се дължи на голямото количество железен окис, манган, магнезий и микроелементи. Тъй като тези елементи са тежки, логично е те да се отлагат на по-голяма дълбочина. Тези седименти могат да се определят като вулканогенно-седиментен тип, още повече, че районът изобилства от изгаснали вулкани. Т.е. това са отложения от активна, а не от нормална вулканична дейност. Затова тамошните скали са много твърди. Че вулканичната пепел играе ролята на втвърдител, не е учудващо. Още в римско време строителите са добавяли в хоросана вулканична червена пепел за по-голяма якост и тази смес се е наричала „трас”. Затова римските постройки са невероятно здрави и са издържали 2000 години.
Интересното е, защо точно в тях има амонити, въпреки,че амонити са намирани в различни по състав и структура седименти? Тъй като традиционната геология подкрепя теорията за бавното и постепенно натрупване на утайки, различните размери на амонитите, както и разположението им в тамошната скална геоложка летопис, говорят точно обратното. Има амонити, които са разположени вертикално върху иначе хоризонтални пластове, както може да се види на една от снимките. За колко време трябва да се натрупват тези утайки, за да се задържат така амонитите? И защо в тях има и останки на малки амонити в детска възраст? Всичко това загатва за масова смърт и невероятно голяма скорост на процеса на седиментация. Моето обяснение е следното: най-вероятно е имало внезапно активизиране на вулканична дейност, съпровождаща с освобождаване на голямо количество отровни газове и тежки елементи, които отравят водата и правят живота в тамошните морета негоден. Това убива амонитите, а вулканичните продукти се отлагат с голяма скорост по морското дъно. Именно в тях са погребани вече мъртвите амонити. Но какво е предизвикало този активен вулканизъм? Тъй като амонитите са съвременници на динозаврите, а последните са изчезнали вследствие импактен удар от астероид, логично е и амонитите да последват тяхната съдба. Най- новите компютърни симулации от 1996 г., проведени в реномираната Национална лаборатория „ Сандиа” в Ню Мексико (САЩ ), доказват, че при сблъскване с астероид с диаметър от десет километра за десет секунди се създава кратер, дълбок 30 километра. Предизвиканите от удара шокови вълни се разпостраняват по цялото земно кълбо. Те се фокусират във вътрешността като оптическа леща и се насочват към другата страна на планетата, където в момента може би е имало друг удар. При тези сътресения земната кора се разкъсва и се стига до могъщи изригвания на вулкани. Да не забравяме, че земната кора тогава е била по-тънка от сегашната и е била обхваната от гъста мрежа от огромни надлъжни и напречни пукнатини. Точно по това време се раждат новите океани ( Атлантическия и Индийския), а водата е започнала бързо да се отдръпва от сегашните континенти. Оставайки на сухо огромните наноси вследствие високата температура и химични процеси в тях, почват бързо да се втвърдяват, образувайки нещо като естествен бетон. С течение на времето тези новообразувани скали се подлагат на изветряне и ерозионни процеси, очертавайки този чуден пейзаж, който наблюдаваме днес. Но ако разсъжденията ми са правилни и сценарият е бил такъв ( а това може да се докаже в лабораторни условия ), това означава,че скалите край Комщица не може да са юрски, а много по-млади. Защото еволюцията не прави скокове. Само така може реално да се обясни защо са оцелели до днес. А това говори в полза на една по-млада Земя.

Александър Филипов

Човекът – морски бозайник ?

Интересна е теорията за произхода на човека. Преди появата на теорията на Дарвин за произхода на видовете, човекът е бил смятан за сътворен от Бога. По-късно самият Дарвин развива теорията,че човекът е произлязъл от маймуноподобни същества. Последната теория обаче е много съмнителна, както доказват безброй много открития в последно време. Налага се да преосмислим досегашните схващания за произхода на човека, като погледнем фактите в лице. Има много митове и легенди за морски същества, хора-амфибии, русалки и сирени. Дали те са плод на човешко въображение или наистина са съществували. Тук ще се позова на някои открития и идеи, правени от автори с ново мислене.
В книгата си „ Следите на боговете” авторът – изследовател Греъм Хенкок разказва за паметници, които изобразяват хора облечени като риби. Например, в Каласасая имало две масивни фигури. Едната фигура, наречена от археолозите El Fraile ( Монаха) е изваяна от червен пясъчник, брулен и разяждан от вековете. Монахът е висок около 2 метра и изобразява хуманоид, човекоподобно същество с големи очи и дебели устни. В дясната си ръка държал предмет, приличащ на нож с вълнообразно острие, подобно на индонезийски „ крис”. В лявата му ръка се виждала нещо като поставена във футляр книга. От кръста надолу фигурата е облечена в дреха от рибешки люспи и като че ли да засили това впечатление, древният скулптор е оформил люспите от множество редове стилизирани рибешки главички. Вероятно El Fraile е портрет на въображаем или символичен „ човек – риба”. Статуята има и колан, на който са изобразени няколко големи черупчести морски организми, които засилват вероятността на това предположение. Каква е била целта на скулптора?
Преданието, както и облечените като риби скулптури, далечно напомнят месопотамските митове, подробно описващи същества – амфибии, „ надарени с разум”, които посетили Шумерия в далечни праисторически времена. Водачът им се наричал Оанес. На това име ще се спрем и по-късно.
Другата фигура от Каласасая е разположена в източния край на платформата, обърната с лице към главната порта, изработен от огромен блок от сив андезит с внушителна дебелина и височина около 3 метра. Интересното е,че и тази фигура е облечена като гореспоменатата и държи в ръцете си същите предмети. Какви са тези хора? Интересни факти излага в това отношение писателят Робърт Темпъл в обемистия си труд „ Загадката Сириус”. Той споменава, че е възможно в митовете за морски хора да има зрънце истина. Преди малко споменах за морското същество Оанес. Негови изображения могат да се видят навсякъде – на монети, съхранявани в Британския музей, върху цилиндричен асирийски печат, множество скулптурки, дори и една гигантска статуя с негово изображение, открита в Куюнджик, недалеч от днешния иракски град Мосул. Древните митове разказват, че това древно същество е основател на съвременната цивилизация. Възможно ли е това? Интересно е да се отбележи, че изображения на хора-амфибии има и в Гърция, Китай, Месопотамия, та чак в Южна Америка. Значи ли това, че много подводни градове, открити от водолази в последно време са дело на тези хора? През 1966 година Роджър Макгоуън и Фредерик Ордуей пишат следното в книгата си Intelligence in the Universe :
„ Не могат да се кажат много конкретни неща за физическите особености на космическите обитатели... живите организми, особено с по-висш разум, често са физически дребни и бързо подвижни.... хората, като сухоземни организми, са склонни да си представят всички разумни същества също като обитатели на сушата, но знаем, че в моретата обитават разнообразни форми на живот. Нещо повече, всички свидетелства водят до заключението, че първичният океан е истинската родина на живите организми на Земята... Водната среда осигурява по-добра поддръжка и опора за телата от атмосферния газ. По тази причина може да се очаква,че в морската среда ще се развият много видове, които физически са по-едри от повечето сухоземни видове. Като имаме предвид, че по- големите тела могат да поддържат и по-голям мозък, може да се очаква,че ще открием по-висока интелигентност сред големите морски обитатели.”
Казаното дотук за големия мозък и интелигентност е много вълнуваща идея. Защото напълно се покрива с факти – продълговати черепи на хора-амфибии, които се пазят в музея в Перу ( виж снимката)! Напълно се покрива и с представата, за изображенията на тези хора, чиито рибешки глави покриват продълговатите им черепи ( виж следващата снимка). Като се има предвид, че в праисторически времена, планетата ни е била заета 90 % от вода, напълно е възможно разумния живот да се е родил именно в моретата! Ние, съвременните хора, носим биологични особености, които ни приближават повече към морските бозайници, отколкото към маймуните. Как да си обясним тази любов на хората към водата – към морето, реките и езерата? Човешкото тяло има гладка кожа, аеродинамична форма и склонност към натрупване на подкожни мазнини ( типично за морските бозайници). Обратно на твърдението,че сме произлезли от маймуните, последните се боят панически от водата, не натрупват подкожни мазнини, даже имат повече мускулна маса, те са силно окосмени и с непропорционални тела. Това е важно да се подчертае, за да се обясни несъстоятелността на дарвиновата теория. Защото, ако човекът е произлязъл от маймуната, получава се нещо като скок в еволюцията – от морско към земноводно до сухоземно, но прескачащо вид, който се бои от водата. А еволюцията не прави скокове. Следователно, има не еволюция, а по-скоро деволюция, т.е. от съвършено към примитивно. Доказано е, че в човешкия организъм има животински геноми, които се „ отключват” когато човек се откъсне от социалната среда и преминава към диво съществуване. Тогава психосоматичната трансформация протича много бързо. Това което не се използва, почва да дегенерира. Защото от деградирал мозък не може да се очаква някакви съвършени дейности. Така че по-скоро маймуната е произлязла от човека, а не обратното. Каква е причината обаче за деволюцията на човека, някои от отговорите на тези въпроси могат да се намерят в книгата на Александър Белов „ Кризата на нашия свят”, изд. Хермес, 2005 г.
В заключение искам да уточня, че ако се научим да виждаме добре фактите около себе си, ако се научим да задаваме правилно въпросите, скоро ще научим верните отговори. Само така науката ще тръгне по пътя на истината, а не на заблудата.
Александър Филипов

Загадъчна ли е природната забележителност „ Побитите камъни”?

Този геоложки, за мнозина, феномен, се намира на 18 км западно от град Варна, в землищата на варненските села Слънчево, Баново, Страшимирово, Белослав и Повеляново. В полупустинна местност са разположени на големи и малки групи огромните каменни колони, съставляващи пояс, ориентиран в посока север – юг, дълъг над 8 км. Каменните стълбове имат различни размери – височината им варира от 0,7 до 5, 9, а диаметърът им се колебае от о,7 до 2,6 метра.
За произхода на Побитите камъни са изказани множество хипотези. Счита се,че преди около 50 милиона години тези земи са били морско дъно, след което водите са се оттеглили, районът се е осушил и са започнали ерозионните процеси. Под влияние на вътрешни земни сили варовиците са се напукали, валежите падащи върху повърхността на тези варовити скали, постепенно разтваряли варовика. Други учени защитават становището,че те имат органичен произход и са оформени от подводни коралови рифове. През 1963 година е изказано мнението, че побитите камъни представляват вкаменена еоценска гора, или пък биогенни водораслови постройки ( биохерми). Но най-новата теория доказва,че тези структури са се формирали около природни газови извори с доминиращо съдържание на газ. Такива образувания има известни на много места по света, както на сушата, така и в акваториите на Световния океан.
Може би тази местност още дълго ще бъде загадка, ако не се подходи по нов начин към феномена. Имах възможността през юни 2008 година да посетя тази местност. Всъщност, няма нищо загадъчно в това. Седиментите наистина са морски. Но е много спорно дали наистина са на 50 млн. години. В същото време не може да се каже,че са оформени от подводни коралови рифове, иначе биха се намерили корали. А там въобще липсват. Цялата тази местност още при образуването си е представлявала огромен монолит от пясъчник, по-точно вкаменена пясъчна дюна, подобно на Спайдер рок в Каньон де Чели. Но с тази разлика, че тук преобладават и варовици. При образуването на този пясъчен монолит, във вътрешността му са се образували кухини, които са били запълнени с калцитни образувания. Пясъчникът е много фин и мек, при търкане лесно се разпада. Може да се види,че земята по цялата площ е осеяна с ерозирал пясъчник. Останали са да стърчат само твърдите варовици, които не се поддават лесно на ерозия. Може да видите тези варовични ядки в една от скалите. Между тях има пълнеж от мек пясъчник. Именно този мек пясъчник е бил бързо размит от вода. За 50 млн. години, не би трябвало да остане нищо! Но все още остава. Значи седиментите са доста млади. Пясъчникът е бил размит от голямо количество вода, вероятно от меганаводнение или мощни дъждове. Такъв ефект на ерозия може да се види и върху скулптурата на египетския Сфинкс! Въпросът е, кога е било това меганаводнение? Според американския геолог Робърт Шох от университета в Йейл, Сфинкът е ерозирал много преди епохата на фараоните, т.е. преди 15 000 години! При това положение е напълно възможно Побитите камъни да са само с няколко хиляди години по-стари от Сфинкса, ако се вземе предвид бързата и лесна ерозия. Още повече, че блоковете от които са правени египетските пирамиди, по състав и структура са същите като тези край Побитите камъни! И в двата типа скали са намерени вкаменелости на едни и същи видове нумулити. Това интересно откритие може би ще отвори много въпроси относно геоложкото минало на Земята. Но за да намерим отговора, ни трябва ново поколение геолози като Робърт Шох и Антъни Уест, с ново мислене и нов подход към фактите. Това е работа за бъдещото поколение учени.
Александър Филипов

Моя кореспонденция с германския изследовател Ханс – Йоахим Цилмер

Преди 5 години имах удоволствието да си кореспондирам с германския изследовател на аномални палеонаходища и находки по света Ханс –Йоахим Цилмер. Предвид моите проучвания на геоложки и палеонтоложки аномалии в страната ни, споделих с него някои мои идеи и виждания, като му зададох няколко въпроса:

1.Как е възникнала Алпо –Хималайската планинска верига, включително и нашата Стара планина ( дали наистина заслужава името „стара”)?
2.След като тук е имало море, кога са се появили едрите бозайници ( в Южна България има кости на бозайници,типични за представители на саваната като Deinotherium, а в Северна – кости на миоценски китове) и кога се е образувало Черно море? Създава се впечатление за пълен хаос, но явно са се случили няколко катастрофи поред. Или бозайниците вече са обитавали споменатите по-горе острови в едно и също време с морските организми и китовете?
3. Възможно ли е Стара планина да е била голям остров, който по-късно внезапно се е издигнал до 2000 м надморска височина?
4. Как са се образували пещерите? Защо в тях има кости на праисторически птици и бозайници, но не и на влечуги, ако те в действителност са живели по едно и също време?
Ето какъв беше неговият отговор:

„Уважаеми господин Филипов,

Извинете ме, но трябваше да изпратя всички ръкописи и снимки до моето издателство, защото очаквам нова книга през януари- февруари, 2004. Вярно е, че регионът на някогашното Черно море, е бил от корали. Официалните доказателства сочат, че така е било до края на ледниковата епоха.Според моя начин на мислене,това е било по времето, когато Средиземно море е било пустиня.По същото време се е оформяла и Сахара. По същото време също е имало обширни тревни територии( като саваните), на север от Черно море.Районът около Черно море е имал няколко реки. Бозайници и морски обитатели са съществували едновременно. Със сигурност, съществуват някои праисторически пластове, със стари морски фосили. Но реалните( конкретните) фосили, би трябвало да бъдат приблизително,, млади,, , според геологичната времева скала( таблица). Вие можете да намерите такива фосили-добре запазени- като живи- навсякъде по света, а също и на високи надморски височини като Андите.Нямам точна геологична информация за този район,който Вие конкретно дискутирате. Но само преди няколко хиляди години, там е имало много топъл климат. Също нивото на водите е спадало. Може да се намерят брегови ивици и на по- високи надморски височини, не само на Средиземно море. Възможно е там да е имало голям остров, който по- късно да се е издигнал.Това е допустимо. Пещерите са значи за много ранна ( млада ) ерозия, но не и доказателства за стари планини. Как са произлезли Алпийската и Хималайската планински вериги, не мога да дам ясен отговор в момента. Ще се опитам да публикувам нова книга след около три години, за да дискутирам как са се появили,(издигнали) планините. Има новаторски идеи и по- стари доказателства, които ще представя заедно с един професор по геология.Съществуват също така различни процеси с различни резултати. Но ние имаме нов начин на мислене по въпроса. Някои процеси можем да възстановим в лабораторни условия! Старите разбирания, за това, как са възникнали планините трябва да бъдат преосмислени! Но е възможно районът,за който говорите, да е възникнал както Андите. За съжаление, нямам готови резултати за всеки регион в света.Все пак Вие разсъждавате правилно: Създава се впечатление за тотален хаос, но очевидно няколко катастрофи( катаклизми) са се случили една след друга. Фактът, че не намирате влечуги в този регион,може би подсказва за случай на,, плитко море,,.Не навсякъде по света можеш да намериш едновременно бозайници и влечуги. С най- добри почитания: Ханс- Йоахим Цилмер”
http://www.zillmer.com/

Необходима ли е Църквата в XXI век? Голямата заблуда.

Преди две хиляди години една нова религия навлиза дълбоко в живота на хората – християнството. Започват да се строят храмове, в които вярващите отправят своите молитви към Бог. През вековете Църквата като институция се утвърждава, като освен приобщаване към християнството, налага и редица традиции и ритуали. Но днес в XXI век мисленето на хората е вече по-разкрепостено, традициите почти не се спазват така строго, както е било през вековете. Затова е уместно да си зададем въпроса дали Църквата играе някаква роля и днес в живота на хората? Но преди да обсъдим това, нека да проследим накратко нейното развитие.
Първите „църкви” са се появили още в римско време. Разбира се, това не са били познатите ни църкви, каквито посещаваме днес, а подземни коридори и светилища, наричани катакомби. Известни са гоненията на християните от редица римски императори, като се започне от Тиберий, през Клавдий, Нерон, Траян, Каракала, чак до царуването на Константин. Християните са били разпъвани на кръст, разкъсвани от диви хищници из гладиаторските арени и публично избивани. Едва при император Константин, християнството е било признато за официална религия на империята. Новата столица се премества на изток и се нарича Константинопол, на името на императора. Това е началото на новата Източна римска империя, наречена по –късно от историците Византия. Появяват се първите официално признати църкви, а катакомбите са изоставени. Това са факти от историята. Но тук бих искал да се спра и на нещо друго – същността на християнството – дали то е създадено от самия Христос, какви са неговите догми и послания. Ще се опра на някои изследователи, чийто идеи споделям. Интересно е да се отбележи,че когато през декември 1945 г. в подножието на Джабал ал – Тариф, недалеч от днешния град Наг Хамади в Египет, са открити ръкописи от „Евангелие от Тома”, учените се натъкват на едва ли не еретическо писание. Според тях Иисус в „Евангелие от Тома” ни призовава към познание, не към вярване, защото вярата няма защо да води до мъдрост; този Иисус е по-скоро наставник в мъдростта, странстващ и афористичен, отколкото възвестител на окончателни истини. Следователно „не ще можете да бъдете литургик на това евангелие, нито пък ще успеете да основете църква върху него”. Тогава? Кой е основателят на Църквата и на този вид християнство, проповядващо вяра? В книгата си „ Третият от троицата”, авторката Гуенаел Верез пише: „ Всъщност това, което днес наричаме християнство, е една изкуствена доктрина, създадена от Павел, която заслужава по-скоро името „павелианство”. Историкът на християнството В. Нестле изразява това по следния начин: „ Християнството е религия, основана от Павел, която е заместила евангелието на Христос с евангелие за Христос”. От това следва, че християнството е една голяма заблуда, компилация от най-различни религии, съчинена от Павел. Но в основата си е езическа. Тази религия е била създадена по политически причини, а не толкова от религиозни, за да се запази целостта на тогавашната Римска империя. И де факто, тя е просъществувала още 200 години. Един Бог, един император, една империя.
Но тук искам да обърна внимание на Източноправославната църква. Защо тя е позволила да изобразяваме светци и да им се кланяме? Не е ли това идолопоклонничество? Не е ли това в разрез с четвъртата и петата Божии заповеди:
4.Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята;
5. не им се кланяй и не им служи, защотоАз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител,Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които ме мразят.
В такъв случай оправдани ли са действията на императорите- иконоборци Лъв III, Константин V, Лъв IV и съпругата му Ирина, Михаил I, Лъв V, Михаил II , Теофил, Константин Копроним и други срещу изобразяването на светци в храмовете? За това историята ще отсъди. Приемането на християнската вяра през Средновековието обаче се е превърнало в политика. Точно поради тази причина цар Борис I е приел християнството, за да приобщи България към Европа. А не толкова от религиозни чувства. Защото е знаел, че българинът по принцип е бил и си остава езичник. Днес, всичко това се доказва все по – очевидно. Много хора масово посещават църкви и се кланят на светци, което според мен прилича по-скоро на модерна форма на езичество. Такъв ли трябва да бъде истинският християнин? Много интересна идея развива в книгата си „ Картини от реалния свят” арменският духовен учител Георгий Гурджиев. Според него християнин е не този, който ходи на църква, а този, който е способен да изпълни Десетте Божи заповеди. Защото ако не сме готови да ги следваме в живота си, ако не сме искрени в действията и помислите си, защо са всички тези показни ритуали като кръщения и венчавки? И с какво тогава Църквата може да ни помогне? Чудеса като чудотворни икони и знамения просто не съществуват, това си е един вид самовнушение. Всеки психолог може да го подтвърди. Затова днес всеки здравомислещ човек гледа на църквите не като на храмове на вярата ( спомнете си Евангелието от Тома), а като на произведения на изкуството. Чрез тях и техните великолепни фрески, икони, както и иконостаси и църковна архитектура, той добива представа за светогледа, традициите и нравите на хората през вековете. А за тези, които искат да вярват в нещо, нека се вслушат в мъдростта на древните гърци „Познай себе си!”. Не случайно тази мъдрост е издълбана на фронтона на храма край Делфи. Човек трябва да вярва в себе си, а не в студените стенописни изображения, защото Бог е в нас. Или както точно е написал гръцкия философ – стоик Епиктет ( който между другото е бил роб): „ Не случващото се тревожи хората, а мнението им за случващото се”.
Александър Филипов